Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 50

— Всички казваха, че обича да играе като за последно.

— Аха. Обичаше да кара бързо, направо с бясна скорост, и се оправяше с колите като състезателите от ралито в Индианаполис, никога не е катастрофирал, дори не са го глобявали. Когато играеше покер, залагаше всичко, макар и ръката да не беше силна, правеше го просто защото му се струваше, че е настъпил моментът. Почти винаги печелеше. Можеш да живееш опасно — на ръба, но когато рисковете, които поемаш, ти се отплащат — хората те обичат.

Надвесена над него, Селест положи ръка на рамото му:

— Май това обясни и другото, което не разбирах.

— Бурканът в жабката — предположи Джоуи.

— Да. Предполагам, че го е сложил там, докато си си оправял багажа и си се приготвял да се върнеш в колежа.

— Сигурно е извадил очите и през деня, за да ги пази като трофей, мили Боже! Убеден съм, че му е било интересно да ги сложи в колата ми, за да ги намеря по-късно. Да изпита силата на връзката ни.

— След като те е убедил в невинността си, след като е успял да те принуди да се съгласиш, че трябва да се отърве от трупа, направо е било лудост да ти позволи да видиш очите, да ги напъха в колата ти.

— Не е устоял на тръпката. На опасността. Да върви по тънката корица лед и да не пропадне. И както виждаш успя. Оставих го да спечели.

— Държи се, сякаш се мисли за богопомазан.

— Може и да е.

— И кой бог би се съгласил с това?

— Тук не са замесени богове.

Селест заобиколи трупа на русото момиче, напъха фенера и отвертката в джоба си и коленичи точно срещу Джоуи, погледна го над тялото и каза:

— Трябва да видим лицето й.

Той се намръщи:

— Защо?

— Пи Джей не ти е казал името и, но ти е казал, че е от Коъл Вали. Сигурно я познавам.

— Та така ще ти е дори по-тежко.

— Нямаме избор, Джоуи, трябва да я погледнем в лицето. Ако видим коя е, може би ще ни хрумне какво е замислил брат ти, къде е отишъл.

Наложи се да обърнат мъртвата, за да разтворят мушамата. После отново положиха момичето по гръб.

Гъст кичур руса коса, опръскана с кръв, забулваше обезобразеното лице.

С нежност, която трогна Джоуи, Селест отмести кичура настрана. Със свободната си ръка се прекръсти:

— В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин.

Джоуи отметна глава назад и се загледа в тавана на светилището, но не защото се надаваше да зърне Светата Троица, а защото нямаше да понесе гледката на празните очни орбити.

— В устата и има парцал — каза му Селест. — От онези, с които си мием колите — велурен. Мисля, че… да, глезените и са завързани с кабел. Не е бягала от никакъв побъркан планинар.

Джоуи потрепери.

— Казва се Бевърли Коршак — продължаваше Селест. — Беше малко по-голяма от мен. Приятно момиче. Мило. Живееше с родителите си, но те продадоха собствеността си на правителството и се преместиха в Ашървил миналия месец. Бевърли работеше като секретарка в електрическата компания. Родителите и са приятели с моите. Познаваме се от много, много време. Фил и Силви Коршак. За тях ще бъде тежък удар.