Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 41

Джоуи покри голата ръка на мъртвото момиче. Имаше нещо неприлично в продупчената и длан, разголена върху олтара, въпреки че църквата и без това беше осквернена. Селест мълчаливо изчакваше той да продължи разказа си.

— Сега като се замисля, онази нощ у Пи Джей май се забелязваше нещо странно, маниакално… някаква тъмна енергия. Веднага след вечеря той се втурна към стаята си в мазето да дооправи багажа си, после качи горе куфарите си и ги остави до задната врата. Бързаше да тръгне, защото времето се влошаваше, а го чакаше дълъг път до Ню Йорк, който не можеше да измине поне до два часа през нощта. На татко не му се искаше Пи Джей да заминава. Боже, колко го обичаше. Татко извади всичките си албуми с изрезки от вестници, в които бе писано за победите на гимназиалния и колежанския футболен отбор, искаше да ги прегледат заедно с Пи Джей. Брат ми ми намигна, сякаш искаше да ми каже: „Е, какво е, по дяволите, още половин час, ако това ще го зарадва?“ Двамата с татко седнаха в гостната на дивана, за да разгледат албумите, а аз реших да спестя на Пи Джей някоя и друга минута и да прибера куфарите му в багажника. Ключовете от колата му бяха точно пред мен, върху кухненския плот.

— Съжалявам, Джоуи. Наистина съжалявам.

Джоуи продължаваше да гледа мъртвата жена в изцапаната с кръв мушама. Мисълта за мъченията, които бе преживяла, предизвикваше гадене в стомаха му и иреизпълваше сърцето му с мъка и макар че той не знаеше коя е тя, гласът му бе дрезгав от жал към нея. Ала не можеше да стане и да и обърне гръб. Засега чувстваше, че мястото му е до нея, коленичил, защото тя заслужаваше поне малко от вниманието и сълзите му. Тази нощ Джоуи имаше нужда да бъде свидетел, в което се провали преди двайсет години.

Вече цели две десетилетия потискаше спомена за нея. В тази нощ, която повтаряше най-ужасните преживявания в живота му, русото момиче беше мъртво едва от няколко часа.

За него обаче нямаше значение дали тя е мъртва от два-три часа или от двайсет години, той пак се беше провалил и не я спаси.

— Дъждът бе понамалял, така че дори не си сложих качулката — продължаваше да разказва Джоуи. — Просто грабнах саковете на Пи Джей, взех ключовете от кухненския плот и излязох. Колата беше паркирана зад моята в края на алеята зад къщата. Сигурно мама е казала нещо на Пи Джей или той някак разбра какво става и какво правя, защото заряза татко с албумчетата и хукна след мен да ме спре. Но не стигна навреме.

Дъждът е слаб, но ужасно студен, кървавата лампичка в багажника на колата на Пи Джей се мержелее, и самият Пи Джей си стои там, все едно светът не се срива около брат му. А Джоуи пак повтаря:

— Само исках да помогна.

Пи Джей се е вторачил и за един миг на Джоуи му се иска да се поддаде на отчаяната надежда, че брат му също вижда за пръв път мъртвата жена в багажника, че и той е шокиран и че няма представа откъде се е взела. Но Пи Джей казва: