Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 33

– Ще видим. Покажи ми ръцете си.

Тя включи фенерчето и показа първо едната, а после и другата си длан.

— Добре, сега са само тъмни синини. Няма кръв. Правим нещо правилно.

Натъкнаха се на тясна цепнатина, през която излизаше пара, и макар да нямаше пламъци, беше достатъчно, че да ги раздруса силно и да лизне колата. От подскачането жабката се отвори. Селест се стресна и завъртя фенерчето към жабката. Лъчът освети някакво стъкло в малкото отделение. Беше буркан. Бурканче. Може би преди е било пълно с фъстъчено масло или кисели краставички. Нямаше етикет. Беше пълно с мътна течност, в която плуваше нещо странно, не се виждаше точно какво, но все пак беше страшно.

— Какво е това? — попита Селест и решително, макар да бе ужасно уплашена, бръкна в жабката.

Извади бурканчето.

Повдигна го.

В розовата течност плуваха две сини очи.

10

Чакълът трополеше под гумите на форда и колата подскочи, когато премина през някаква дупка, Джоуи извърна поглед от буркана в ръцете на Селест навреме, за да види как една пощенска кутия се счупва от сблъсъка с предната броня. Мустангът се заклати по полянката пред първата къща в началото на града и спря точно преди да се забие във верандата.

Джоуи мигновено си спомни нещо от онази нощ, която вече бе преживял и през която не пое по пътя за Коъл Вали.

… кара бързо мустанга по щатското шосе в нощта с безспирен дъжд и студена суграшица, почти обезумял от желанието да избяга, сякаш го преследва изчадие от пъкъла, разкъсван е от някакво ужасно чувство. Ту се моли на Господ, ту го проклина. Стомахът му се е свил на топка, мъчат го киселини. В жабката има шишенце, с лекарство срещу киселините. Джоуи се пресяга към жабката, държейки волана с една ръка. Започва да опипва за шишенцето в жабката и… намира буркана. Гладък и хладен. Не може да разбере какво е това. Там не държи никакъв буркан. Изважда го, фаровете на движещия се насреща грамаден камион хвърлят достатъчно светлина във форда и Джоуи вижда съдържанието на буркана. Очи.

Или неволно е извъртял волана, или гумите са поднесли, защото изведнъж мустангът става напълно неуправляем. Табелата. Смразяващ кръвта, сблъсък. Главата му се блъска в страничното стъкло и то се пръсва, порязвайки челото му. Колата отскача от табелата и се блъска в мантинелата. Спира. Той бута смачканата врата и се изтъркулва навън в бурята. Трябва да се отърве от буркана, Мили Боже, да се отърве от буркана, преди някой да спре и да му помогне. Заради бурята няма много коли, но някой със сигурност ще се направи на добрия самарянин и ще спре да му помогне, когато това е последното нещо, от което има нужда. Загубил е буркана. Не. Не може да го е загубил. Заопипва истерично в колата — по пода под седалката на шофьора. Хладно стъкло. Цял е. Все още не се е разлял. Благодаря ти, Боже, благодаря ти! Изтичва с буркана в ръка и прекачва мантинелата. Отвъд земята е дива, обрасла с високи бурени. С все сила запраща буркана в тъмата. После минава време, а той все още стои край магистралата и не е сигурен как се е озовал там, объркан е. Суграшицата щипе лицето и ръцете му. Има жестоко главоболие. Докосва челото си и напипва раната. Има нужда, от лекар. Може би и от няколко шева. Градът му е познат. Може да открие болницата. Не се появи самарянин, който да спре. Това е днешният свят. Когато се връща в колата си, с облекчение открива, че тя все още се движи и че строшеният калник, не се впива в предната гума. Той ще се оправи. Ще се оправи.