Читать «Бараяр» онлайн - страница 22

Корделия и Ворпатрил размениха погледи зад гърба им и Корделия притисна пръст към устните си. Ворпатрил се усмихна и сви рамене.

— Какво говорят за него в Службата?

— Зависи кого попиташ — отвърна командирът. — Сарди казва, че бил гений на стратегията. Луд е по неговите комюникета. Бил е навсякъде. Участвал е във всички битки през последните двайсет и пет години. Чичо Рулф го боготвореше. От друга страна, Нийлс, който беше на Ескобар, твърди, че е най-студенокръвното копеле на света.

— Чувам, че има репутация на прикрит прогресист.

— Няма нищо тайно. Някои от старшите ворски офицери се страхуват до смърт от него. Опитвал се е да привлече на своя страна татко и Вортала за онзи нов данък.

— О,нима!

— Става дума за прекия имперски данък върху наследството.

— Оо! Е, той няма да бъде засегнат от това, нали? Родът Воркосиган е дяволски беден. Нека Комар да плати. Значи затова сме го завладели, така ли?

— Не точно, невежи ми братко. Виждал ли е някои от вас, градските шутове, бетанската му женичка?

— Модерни мъже, господинчо — поправи го брат му. — За да не ни бъркат с вас, военните мърльовци.

— Няма такава опасност. Не, наистина. Носят се най-невероятни слухове за нея, Воркосиган и Ворутиър на Ескобар, и повечето си противоречат. Мислех, че майка ни може да знае нещо.

— Тя няма добро мнение за човек, за когото се предполага, че е висок три метра и че изяжда бойните кръстосвачи за закуска. Едва ли някой я е виждал. Може пък да е грозна.

— Тъкмо ще си подхождат. И Воркосиган не е красавец.

Силно развеселена, Корделия прикри усмивката си с длан. Командирът продължи:

— А и не знам кой е онзи трикрак спазматик, който се влачи непрекъснато след него. Сигурно някакъв подчинен, как мислиш?

— Боже, какъв мутант! Сигурно като регент Воркосиган е подбрал елита от службите.

Корделия се дръпна като попарена — толкова силна бе неочакваната болка от тази нехайна забележка. Изглежда, капитан лорд Ворпатрил почти не я забеляза. Беше я чул, но вниманието му бе насочено към залата долу, където в момента се полагаха клетвите. Друшнакови, кой знае защо, се изчерви и извърна глава.

Корделия се наведе напред. Думите кипяха в нея, но тя избра само няколко от тях и ги изстреля с най-ледения си капитански тон.

— Командир! И вие, който и да сте! — Те се обърнаха, изненадани от прекъсването. — За ваша информация, въпросният джентълмен е лейтенант Куделка и по-добър офицер от него няма. На ничия служба.

Те я гледаха раздразнени и объркани, неспособни да я вместят в своята представа за нещата.

— Струва ми се, че това беше частен разговор, госпожо — каза рязко командирът.

— Наистина — отвърна не по-малко рязко тя, все още кипнала. — За подслушването, което всъщност бе неизбежно, се извинявам. Но за срамната забележка относно секретаря на адмирал Воркосиган трябва да се извините вие. Тя е позор за униформата, която и двамата носите, и за службата на вашия император, която и двамата споделяте. — Говореше извънредно тихо, почти съскаше. Цялата трепереше. „Май съм поела свръхдоза от Бараяр. Трябва да се овладея.“