Читать «Бараяр» онлайн - страница 21

— Мислех, че е ужасен пияч. Не може да носи.

— О, точно това беше забележителното. Той пиеше рядко. Макар че прекара много тежък период след смъртта на първата си съпруга, когато се движеше непрекъснато с Гес Ворутиър… хм… — Той погледна настрани и не довърши. — Както и да е, беше опасно да му позволяваме да се отпуска прекалено, защото ставаше потиснат и мрачен, а после се хвърляше срещу всяка несправедливост, некадърност или лудост, която предизвикаше гнева му. Господи, как можеше да говори! След петото питие — точно преди да падне под масата за през нощта — той рецитираше революционни прокламации в петостъпен ямб. Винаги съм си мислил, че някой ден ще излезе на политическата сцена. — Той се засмя и погледна с обич яката фигура на облечения в червено-синя униформа мъж, седнал с графовете от другата страна на залата.

Ратифицирането на императорското назначение на Воркосиган от страна на Общия съвет й беше любопитно. Не си бе представяла, че е възможно да накараш седемдесет и пет бараярци да стигнат до съгласие по въпроса откъде изгрява сутрин слънцето им, но решението беше почти единодушно в полза на избора на император Ецар. Въздържаха се само петима: четирима високо, а петият толкова тихо, че се наложи лорд-попечителят на председателския кръг да го помоли да повтори. Дори граф Вордариан гласува „за“, забеляза Корделия — навярно рано сутринта Вортала бе успял да заглади нещата от предишната вечер. Във всеки случай началото на новата работа на Воркосиган изглеждаше благоприятно и окуражително и Корделия каза това на лорд Ворпатрил.

— Хм… да, миледи — отвърна той и се подсмихна. — Император Ецар даде ясно да се разбере, че иска единодушно одобрение.

По тона му тя за пореден път установи, че има още много да учи.

— Да не би да се опитвате да ми кажете, че някои от тези мъже биха искали да гласуват отрицателно?

— В тази обстановка това би било неблагоразумие от тяхна страна.

— В такъв случай мъжете, които се въздържаха… сигурно проявяват извънредна храброст. — Тя разгледа малката групичка със засилен интерес.

— А, тях нищо не ги заплашва — отвърна Ворпатрил.

— Какво имате предвид? Сигурно те представляват опозицията.

— Да, но са открита опозиция. Никой, който замисля истинско предателство, не би се афиширал така публично. Приятелчетата, от които Арал ще трябва да пази гърба си, са сред другите, които гласуваха „за“.

— Кои са те? — сбърчи тревожно вежди Корделия.

— Кой знае? — сви рамене лорд Ворпатрил, а после отговори на собствения си въпрос: — Негри, навярно.

Заобикаляше ги пръстен от празни столове. Корделия не бе сигурна дали това е от съображения за сигурност, или от учтивост. Очевидно бе второто, защото двама закъснели — единият в зелена командирска униформа, а другият по-млад и облечен в богаташки цивилни дрехи — се извиниха и седнаха пред тях. Корделия си помисли, че приличат на братя, и предположението й се потвърди, когато по-младият каза:

— Виж, там седи татко, три места зад стария Вортала. Кой е новият регент?

— Онзи тип с кривите крака в червено-синята униформа, отдясно на Вортала.