Читать «Бараяр» онлайн - страница 201

— Да — каза тя. — Ако сержантът те придружава.

Ботари я погледна с ужасѐн укор. Арал потри брадичката си със светнали очи. Пьотър очевидно съжаляваше за предложението си.

— Добре — каза Майлс. — Може ли да имам свой собствен кон? Може ли да имам този?

— Не, не този — отвърна възмутено Пьотър. После прибави: — Навярно пони.

— Кон — каза Майлс, гледайки го право в лицето.

Корделия разпозна НФП — Настойчивата форма на преговори — безусловен рефлекс, доколкото можеше да каже тя, който не допускаше ни най-малка отстъпка. Детето би трябвало да бъде използвано, за да изковава договорите със сетаганданците. Тя се зачуди с колко извоювани коня ще завърши накрая този спор.

— Пони — вметна тя, давайки на Пьотър подкрепата, от която той тепърва щеше да се нуждае, и то много. Добре че не знаеше. — Послушно пони. Послушно малко пони.

Пьотър сви устни и я погледна предизвикателно.

— Навярно ще стигнеш и до кон — каза той на Майлс. — Заслужи го, като се учиш добре.

— Може ли да започнем сега?

— Първо трябва да оправят ръката ти — каза твърдо Корделия.

— Но не трябва да чакам, докато заздравее, нали?

— Това ще те научи да не тичаш насам-натам и да не чупиш разни неща.

Пьотър погледна Корделия през полузатворените си клепачи.

— Всъщност правилното обучение започва на плаца. Не ти се разрешава да използваш ръцете си, докато не усъвършенстваш стойката.

— Така ли? — попита Майлс, поглъщайки благоговейно думите му. — И какво още?…

Когато Корделия тръгна да намери личния лекар, придружаващ пътуващия цирк, уф, антураж на Арал, Пьотър вече бе хванал коня си — твърде ефектно, макар че Корделия се чудеше дали захарта в джобовете му не е помогнала — и обясняваше на Майлс как да сложи правилно оглавника, от коя страна на животното да застане и накъде да гледа, докато го води. Достигащо едва до кръста на стареца, момчето попиваше като гъба, извърнало нагоре страстно съсредоточеното си лице.

— Искаш ли да се обзаложим кой кого ще води при конете в края на седмицата? — промърмори в ухото й Арал.

— Няма спор. Трябва да кажа, че месеците, които Майлс прекара обездвижен в онази ужасна гръбначна скоба, го научиха как да очарова. А това е най-ефикасният дълготраен начин да установиш контрол над хората около теб и съответно да наложиш волята си. Радвам се, че не реши да усъвършенства хленченето като стратегия. Той е най-волевото малко чудовище, което съм срещала, но го прави така, че да не го забелязваш.

— Струва ми се, че графът няма никакъв шанс — съгласи се Арал.

Тя се усмихна, представяйки си картинката, а после го погледна по-сериозно.

— Когато баща ми веднъж се върна от Бетанския астрономически проект, направихме модел на безмоторен самолет. За да можеше да лети, имаше две изисквания. Първо трябваше да му дадем начална скорост. А после да го пуснем. — Тя въздъхна. — Най-трудното бе да се науча точно кога да го пусна.

Пьотър с коня си, Ботари и Майлс тъкмо влизаха в една от конюшните. Ако се съдеше по жестикулирането му Майлс засипваше дядо си с въпроси.

Арал я хвана за ръка и се обърнаха, за да тръгнат нагоре по хълма.