Читать «Бараяр» онлайн - страница 174

Сърцето й спря. Колко ли още капани им бяха поставили? Тя си представи как тича отчаяно от репликатор на репликатор, като объркано дете в някаква зловеща игра, търсейки… „Ще полудея.“

Не. Където и да бе истинският репликатор, той бе близо до самия Вордариан. Беше сигурна в това. Тя коленичи до масата, облягайки за миг глава, за да се пребори с черните балони, които замъгляваха мислите й и заплашваха да я лишат от съзнание. После повдигна покривката. Ето го! Сензор за натиск. Дали това беше идея на самия Вордариан? Коварна и порочна. Дру се наведе и проследи жеста й.

— Капан — прошепна Корделия. — Вдигнем ли репликатора и алармите ще се включат.

— А ако ги обезвредим…

— Не. Няма нужда. Това е фалшива примамка. Не е истинският репликатор. Празен е. Лампичките светят, за да създадат илюзия, че работи. — Корделия се опита да мисли ясно сред оглушителното пулсиране в слепоочията й. — Ще трябва да се върнем. Надолу и после нагоре. Не очаквах да се сблъскам с Вордариан тук. Но съм сигурна, че той знае къде е Майлс. Малко старомоден разпит. Ще се състезаваме с времето. Когато се включи алармата… — От коридора се чуха стъпки и викове. А после и цвъртящото избръмчаване на стрелба със зашеметител. Ругаейки, Ботари блъсна вратата.

— Свърши се. Открили са ни.

„Когато се включи алармата, всичко е свършено“ — довърши наум мисълта си Корделия, зашеметена от загубата. Нямаше нито прозорец, нито врата, а те току-що бяха загубили контрола над единствения си изход. Накрая капанът на Вордариан се беше затворил. „И нека Видал Вордариан гние в ада…“

Друшнакови стисна зашеметителя си.

— Няма да ви предадем, миледи. Ще се бием докрай.

— Глупости — озъби й се Корделия. — Не можем да спечелим със смъртта си нищо друго, освен смъртта на още няколко от главорезите на Вордариан. Безсмислено е.

— Искате да кажете, че трябва просто да се откажем?

— Самоубийствената слава е характерна за безотговорните. Не се предаваме. Чакаме по-добра възможност да спечелим. От която няма да можем да се възползваме, ако ни уцелят със зашеметител или невроразрушител. — Разбира се, ако на масата бе истинският репликатор… Тя бе вече достатъчно обезумяла, за да жертва живота на тези хора заради своя син, но още не бе толкова луда, че да ги даде за нищо. Още не бе станала истинска бараярка.

— Предавате се на Вордариан като заложница — предупреди я Ботари.