Читать «Бараяр» онлайн - страница 172

„Е, намерихме Карийн. Но има проблем.“ Корделия потрепери от импулсивното желание да застреля Вордариан в съня му. Но освобождаването на енергия щеше да вдигне тревога. А докато не вземеше в ръцете си репликатора на Майлс, тя не бе готова за бягство. Корделия махна на Дру да затвори отново стената и въздъхна:

— Надолу. — Надолу към Ботари, който чакаше зад тях. Тръгнаха обратно. Корделия се обърна към момичето, което плачеше съвсем тихичко.

— Тя му се е продала — прошепна Друшнакови. Гласът й трепереше от мъка.

— Ако можеш да ми обясниш каква власт си представяш, че има тя, за да се противопостави на този човек в момента, с любопитство бих те изслушала — каза язвително Корделия. — Какво очакваш да направи, да се хвърли през прозореца, за да избегне съдба, по-лоша от смъртта? Съдбата й със Сердж беше по-лоша от смъртта и ми се струва, че това вече изобщо не я вълнува.

— Но ако се бяхме добрали тук по-рано, аз можех… ние можехме да я спасим.

— И все още можем.

— Но тя наистина му се е продала!

— Лъжат ли хората насън? — попита Корделия. Видя объркания поглед на Дру и поясни: — Не ми прилича на любовница. Лежи като затворник. Обещах да се опитаме да я спасим и ще го направим. — „Времето!“ — Но първо ще отидем за Майлс. Да опитаме с втория изход.

— Ще трябва да минем през по-наблюдавани коридори — предупреди Друшнакови.

— Само това ни остава. Ако чакаме всички да се събудят, ще стане още по-опасно.

— Смяната в кухнята застъпва точно сега — отбеляза Дру. — Често се отбивах там за кафе и пасти.

Е, при един такъв набег не можеха да си поискат закуска. И така. Да вървят или да не вървят? Храброст или глупост беше това, което я подтикваше напред? Не можеше да е храброст — страхуваше се ужасно, същото онова горещо-кисело гадене, което бе усещала точно преди сражението по време на ескобарската война. Но сродността на усещането не можеше да помогне. „Ако не предприема нещо, детето ми ще загине.“ Просто трябваше да действа — без смелост.

— Хайде — реши най-сетне Корделия. — По-добър шанс няма да има.

Отново нагоре но тясното стълбище. Втората врата се отвори в личния кабинет на стария император. За голямо облекчение на Корделия, помещението беше тъмно и неизползвано, недокоснато, откакто бе почистено и заключено след смъртта на Ецар предишната пролет. Комуникационният пулт на бюрото му беше изключен, изпразнен от всичките му тайни, мъртъв като собственика си. Прозорците бяха все още тъмни в мудно настъпващата зимна сутрин.

Бастунът на Ку я удари по прасеца. Изглеждаше странно, закачен на кръста й, прекалено очевидно като сабя. На бюрото в кабинета бе поставен голям античен поднос с плоска керамична купа, типична за цялата декорация на резиденцията. Корделия сложи бастуна върху подноса и го вдигна като прислужница.

Друшнакови кимна одобрително.

— Носете го между кръста и гърдите си, на нивото на лактите — прошепна тя. — И дръжте гърба си изправен, така ми казваха винаги.