Читать «Бараяр» онлайн - страница 17
Лоис Макмастър Бюджолд
Погледна я и я видя засмяна, неспособна да скрие щастието в очите си.
— Е? — той се изправи срещу нея.
— Ами… — опита се да си придаде тъжен и разочарован вид тя, за да го подразни, но не можа да удържи усмивката си и тя се разля по цялото й лице. — Докторът казва, че е момче!
— Оо! — От устните му се изплъзна дълга, красноречива въздишка и той я грабна в обятията си, завъртайки я в кръг.
— Арал! Да не ме изпуснеш! — Той не бе по-висок от нея, но много по-широк и едър.
— За нищо на света! — Той я пусна да стъпи на земята и се целунаха дълго, като накрая избухнаха в смях. — Баща ми ще полудее от радост.
— Самият ти изглеждаш полудял от радост.
— Да, но ти още нищо не си видяла! Чакай да видиш как един старомоден бараярски pater familiae изпада в транс при нарастването на семейното му дърво. От дълги години бях убедил бедния старец, че родът му завършва с мен.
— Дали ще ми прости, че съм плебей от друг свят?
— Той не е искал да те обиди, но така или иначе, не мисля, че отсега нататък ще го интересува каква жена съм довел у дома, при положение че тя се е оказала бременна. Мислиш, че преувеличавам? — прибави той, когато Корделия избухна в смях. — Ще видиш.
— Дали не е малко рано да мислим за име? — попита тя с глас, изпълнен с копнеж.
— Изобщо няма смисъл да мислим. Това е първородният син. Тук има строг обичай, според който детето получава имената на двамата си дядовци. Първото име е това на дядо му от страна на бащата, а второто — на дядо му по майка.
— О, значи затова историята ви е толкова объркана. Вечно ми се налагаше да правя справки, за да мога да разбера нещо. Пьотър Майлс. Хм. Е, предполагам, че ще мога да свикна. А пък аз си мислех за… нещо друго.
— Може би следващия път.
— Оо, много си амбициозен.
Последва кратко противоборство — Корделия отдавна бе направила полезното откритие, че в определени настроения Арал има повече гъдел от нея, така че успя да го надвие и завършиха битката смеейки се на тревата под яркото слънце.
— Изключително непочтено — оплака се Арал, щом тя го пусна.
— Да не би да се страхуваш, че ще шокирам рибарите на Негри?
— Те не се поддават на шокиране, гарантирам ти.
Корделия махна с ръка към далечната лодка, но човекът в нея не й обърна никакво внимание. Отначало се беше ядосала, а после смирено научи, че Арал е под постоянно наблюдение от страна на ИмпСи. Предполагаше, че такава е цената за включването му в тайната и фатална политика на Ескобарската война. Такова бе и наказанието за някои от по-зле приеманите му искрени позиции.
— Разбирам защо си превърнал опитите си да им се надсмиваш в свое хоби. Но може би трябва просто да се отпуснем и да ги поканим на обяд или нещо подобно. Чувствам, че досега вече трябва да са ме опознали достатъчно добре, тъй че и аз искам да ги опозная. — Дали човекът на Негри бе записал семейния разговор, който току-що бяха провели? Имаше ли подслушвателна апаратура в спалнята им? А в банята им?