Читать «Бараяр» онлайн - страница 16

— И няма да видиш — мрачно я погледна Воркосиган. — Всички откриваеми проблеми се елиминират още преди раждането.

— Е, и ние правим така. Но обикновено преди зачеването.

— Също и при раждане. А и след това.

— Оо!

— Що се отнася до сакатите възрастни…

— Боже мили, да не би да ги подлагате на евтаназия?

— Вашият мичман Дюбауър не би могъл да живее тук.

Дюбауър бе уцелен в главата с невроразрушител и бе оцелял. Почти оцелял.

— Що се отнася до недъзи като този на Куделка или още по-лошо… обществото направо им лепва дамга. Наблюдавай го някой път в по-голяма група хора, не сред близките му приятели. Високият процент на самоубийствата сред уволнените по здравословни причини войници не е случаен.

— Това е ужасно!

— Някога го приемах за нещо нормално. Сега… вече не. Но мнозина все още мислят така.

— Ами проблеми като този на Ботари?

— Зависи. Той беше полезен луд. А безполезните… — провлачи Арал и погледна ботушите си. Корделия усети студ.

— Непрекъснато си мисля, че съм започнала да свиквам с тукашния живот. После завивам зад ъгъла и веднага попадам на нещо подобно.

— Изминали са едва осемдесет години, откакто Бараяр отново е установил контакт с галактическата цивилизация. По време на Периода на изолация не сме изгубили единствено технологията. Сега си я възвръщаме бързо, като взето назаем палто. Но под него… все още сме дяволски голи.

Не след дълго пристигнаха граф Вортала и неговите „скитници“ и Воркосиган изчезна в библиотеката. Старият граф Пьотър Воркосиган, бащата на Арал, пристигна малко по-късно — беше дошъл да участва в гласуването на пълния Съвет.

— Е, той си е обезпечил това гласуване — пошегува се Корделия със свекъра си, докато му помагаше да съблече дрехата си в настланото с каменни плочи преддверие.

— Ха! Ще има късмет, ако спечели. През последните няколко години издигна някои доста радикални мнения. Ако не ми беше син, щеше да има да взема. — Но набръчканото лице на Пьотър изглеждаше гордо.

Корделия премига при това описание на политическите възгледи на Арал Воркосиган.

— Признавам си, никога не съм си го представяла като революционер. „Радикален“ трябва да е доста по-разтегливо понятие, отколкото си мислех.

— О, той не се смята за такъв. Мисли си, че може да стигне до средата на пътя и после да се откаже. Според мен, ако още няколко години върви по този път, ще открие, че е яхнал тигър — мрачно поклати глава графът. — Но ела при мен, момичето ми, и седни да ми кажеш как си. Изглеждаш добре, наред ли е всичко?

Старият граф проявяваше искрен интерес към развитието на бъдещия си внук. Корделия чувстваше, че бременността й я е издигнала в очите му неимоверно — от едва поносим каприз на Арал до нещо, което опасно граничеше с полубожественост. Той я обсипваше с одобрението си, което беше почти непреодолимо, и тя никога не му се присмиваше, макар понякога да й се искаше.

Беше открила една рисунка на Арал, изобразяваща реакцията на баща му към нейната бременност в деня, когато тя донесе потвърждението за състоянието си. Беше се върнала в езерното имение Воркосиган през онзи летен ден и откри Арал на кея. Той се маеше край лодката си — беше разпънал платната да съхнат на слънце и джапаше в локвите.