Читать «Бараяр» онлайн - страница 159

— Точно за това излезе и онзи идиот Падма — изхриптя Алис. — Молех го да не тръгва… О. Господи! — След миг тя прибави с изненадващо общителен тон: — Опитвали ли сте да спрете, когато повръщате, Ку? Просто да затворите уста и да спрете… Как мислите, ще успеете ли? — Тя се изправи отново. Цялата трепереше.

— Не й трябва лекар, а място, където да роди — обади се от мрака Ботари. — Насам.

Заведе ги до някаква дървена врата. Ако се съдеше по пресните отломки и опадалата от стената мазилка, току-що я беше разбил. Щом влязоха и затвориха плътно вратата, Друшнакови най-сетне посмя да извади от чантата джобен фенер. Той освети малка, празна и мръсна стаичка. Ботари я обиколи бързо. Две вътрешни врати зееха разбити очевидно много отдавна, но иначе всичко бе тихо и тъмно — къщата беше необитаема.

— Трябва да свърши работа — каза Ботари. Корделия се чудеше какво ли може да направи. Вече знаеше всичко за прехвърлянето на плацента и за цезаревите сечения, но за така нареченото „нормално раждане“ имаше само теоретична информация. Алис Ворпатрил навярно знаеше още по-малко за биологията, Дру — почти нищо, а Ку бе направо безполезен.

— Някой тук да е присъствал на подобно нещо?

— Аз не — промълви Алис. Погледите им се срещнаха с пълно разбиране.

— Но не си сама — каза успокояващо Корделия. Увереността би трябвало да доведе до отпускане, би трябвало да доведе до нещо. — Всички ще ти помагаме.

Ботари се обади със странна неохота:

— Майка ми беше акушерка. Понякога ме влачеше със себе си да й помагам. Не е чак толкова сложно.

Корделия се насили да не вдигне вежди. За първи път чуваше сержанта да споменава някой от родителите си.

Ботари въздъхна, очевидно разбирайки по погледите им, че ще трябва да се нагърби с това.

— Дай ми якето си, Ку.

Куделка галантно го съблече и понечи да загърне треперещата лейди Ворпатрил, но сержантът го изпревари, наметна я със собственото си яке, накара я да легне на пода и подложи якето на Куделка под бедрата й. Алис вече не бе така бледа и вече не изглеждаше, сякаш всеки миг щеше да загуби съзнание, но когато коремните й мускули отново се стегнаха, дъхът й секна и тя изкрещя.

— Помогнете ми, лейди Воркосиган — промълви Ботари на Корделия. „Какво?“ — почуди се тя, но после когато той коленичи и нежно вдигна нощницата на Алис Ворпатрил, разбра. „Иска да го сдържам.“ Но убийствената престрелка, изглежда, беше изсушила онази ужасяваща вълна на похот, която бе обезобразила лицето му на улицата. Сега в погледа му се долавяше само обикновен интерес. За щастие Алис Ворпатрил беше прекалено заета със себе си, за да забележи, че опитът на Ботари да придаде на лицето си медицински-хладнокръвно изражение не бе съвсем успешен.

— Главата на бебето още не се показва — докладва той. — Но е на път.

Последва нова контракция и той се огледа и прибави:

— По-добре да не крещите, лейди Ворпатрил. Сигурно вече ни търсят.

Тя кимна с разбиране и махна отчаяно с ръка. Дру усука някаква кърпа и я даде да я захапе.