Читать «Сватба в небето» онлайн - страница 85

— Че бихме могли да станем съпруг и съпруга, че вече сме станали…

Погледна ме с усмивка.

— Да — поде тя замислено, — мисля, че това е нещо много отговорно, нещо ужасно…

Изведнъж се спря и се изплаших, че мълчанието ще ни обърка още повече. За щастие сервитьорът се приближи, носеше сервиза за кафе.

— Ти искаш ли масло? — попитах я аз.

— Не, благодаря — отвърна ми тя много внимателно. — Но как ти дойде това така изведнъж?

— Казах си, че така е по-добре, мислих много, преди да взема решение…

В действителност и както се случва с повечето мъже, не бях се замислял изобщо, не бях решил нищо предварително. Само че тогава усетих, че трябва да кажа онези думи.

— Но аз не съм мислила изобщо — зае защитна позиция тя. — И по-лошото е, че и сега не мога да мисля…

Това нейно объркване веднага ми даде голямо предимство. Усещах, че това чувство на превъзходство ще ме води все по-напред, ще ме обвързва все повече, но емоцията беше твърде опияняваща и аз не можех да й противостоя, не можех да се контролирам.

— И въпреки това трябва да ми отговориш — настоях аз. — Трябва да вземеш решение…

— Няма какво да решавам — каза тя тихо. — Аз съм твоя и това е всичко.

Странно! Колкото повече я слушах, толкова повече усещах, че се губя, че нейната любов е единствената ми ценност, а нейното щастие е единственото нещо, заради което си заслужаваше да живея. Близостта на Лена не ме убиваше. Гледах тялото й до себе си и не можех да повярвам, че то ще бъде мое завинаги.

— Намислила ли си нещо за днес? — попитах.

Погледна ме изключително страстно с изгарящ поглед.

— Не смея да си призная — прошепна ми в отговор тя.

Станах от масата и й казах: „От сега нататък това няма никакво значение“. И под това имах предвид: свободата, парите, гордостта, сделките и всичко останало нямат никакво значение…

Оженихме се след месец в Париж. Исках да направя голям празник от това събитие, но тя ме помоли да не каня другиго освен неколцина приятели, по-голямата част от които бяха чужденци. След сватбата заминахме за Испания. Останахме там до началото на пролетта.

Ще ми бъде много трудно да ти разкажа какво се случи след това. Ти никога не си бил женен и не би могъл да разбереш. Във всеки случай времето започна да тече по различен начин. Докато бяхме в чужбина, постоянно бяхме заети с това, което виждаме около себе си и с това, което се случва до нас. Но след като се върнахме в Румъния, всичко се промени само за няколко дни. Много малко от познатите знаеха за женитбата ни. Някои от тях даже не повярваха, че наистина сме женени, до момента, в който наехме луксозен апартамент, обзаведохме го и започнахме да приемаме гости. Сред първите ни посетители беше Клоди. Дойде със съпруга си. Бях малко напрегнат да ги видя, но срещата протече сърдечно. Тя целуна Лена с голяма обич. Нейният съпруг ме прегърна. В началото не могли да повярват, но после всичко изглеждаше напълно наред. Поканиха ни на вечеря на следващия ден и ние приехме. Говорихме си за множество незначителни неща, а аз от време на време казвах: „съпругата ми“, при което Клоди избухваше в смях. Лена се усмихваше стеснително, но като че и тя беше започнала да приема това, което се случваше с нас.