Читать «Сватба в небето» онлайн - страница 69

Една вечер стоях облегнат на бара и си почивах, докато чаках следващия танц, когато приятелката ми се появи с младо момиче под ръка. Бях пил доста, но все пак си дадох сметка, че това фино лице с големи и добре очертани устни ми е познато.

— Нека ти представя една рядка птица — ми каза моята приятелка на френски (в този дом почти не се говореше друг език). — Позволи ми да ти представя Лена, последната девственица от деветнайсети век!

По накъсания й смях се досетих, че беше изпила доста коктейли.

— А нима съм чак толкова възрастна? — попита момичето с усмивка.

— А това е мъжът, с когото флиртувам — представи ме моята приятелка. — C’est un type épatant!3 — добави тя на ухото на дружката си.

Огледах я изключително внимателно. Струваше ми се, че тя не е никак на мястото си в тази къща, и най-вече в този час, такава скромна и сериозна, каквато изглеждаше. Косата й беше подстригана късо, момчешки, като на всички останали момичета, но на нея тази прическа й придаваше вид на студентка, излязла от руски роман. Правеше я като че по-чиста, защото озаряваше лицето някак неестествено.

— Струва ми се, че се познаваме отнякъде — казах и се опитах да си спомня кога за първи път бях виждал тези очи и устни.

Тя поклати глава и се усмихна.

— Аз приемам много малко покани — каза ми тя на румънски, а после добави с иронична и пресилена интонация: … dans le monde4…

— И въпреки това даже и името ти ми се струва познато — настоях аз.

В този момент си припомних сцената във влака отпреди седем-осем години. Разказах й я и още от първите думи тя се изчерви, силно объркана. Имах усещането, че и тя ме беше познала, когато ме видя, но избегна да се издаде. Вероятно се беше надявала, че няма да успея да си припомня. После се престори, че ме гледа внимателно, присвивайки леко клепачите си, сякаш се опитваше да се сети. Най-накрая си спомни.

— Какво се случи, след като тръгнах? — попитах.

— Нищо особено — каза тя с усмивка. — На следващия ден към обяд леля Емили пристигна ужасно изплашена…

Изтръпнах и я погледнах в очите. Тя спокойно издържа погледа ми. Изрече всичко много уверено.

— Сигурна ли си, че леля ти дойде да те вземе? — попитах.

— Абсолютно сигурна, но защо питаш?

— Защото на мен ми казаха, че си си тръгнала с някакъв млад офицер, твой братовчед — добавих аз с усмивка.

И отново я погледнах дълбоко в очите. Не забелязах нищо, нито капка колебание. Само като че лицето й стана по-бледо, но не бях сигурен. Онази нощ аз бях пил много, а и светлината на бара беше силно приглушена.

— Аз нямам никакъв братовчед, а още по-малко пък братовчед офицер — каза, като иронично подчерта последните две думи.

Започнах да се смея. Стана ми ясно, че смехът ми я дразни. Попита ме отново, леко възмутено: