Читать «Сватба в небето» онлайн - страница 22

Не знам какво й отговорих. Чувствах се ужасно глупаво. Бях объркан. И едновременно с това усещах вкуса на пълното разочарование и голямото унижение. Беше говорила толкова искрено за своята голяма и неповторима любов. Припомних си необикновените усещания при срещата ни: значи за нея те не струваха нищо, не означаваха нищо. Тя беше обичала някога: „голяма неповторима любов“. Държах тези думи живи в главата си и те ме унизяваха и потискаха.

— Предполагам, че страшно много от жените, които срещаш — поде тя неочаквано, — ти говорят за страстите си с неизречената на глас надежда, че ще ги използваш в някой от романите си. Би било смехотворно сега да ти разказвам за някаква нова любовна история… (Усмихна се, беше силно объркана, постоянно галеше дланите си една в друга и ги гледаше.) Исках да ти кажа само това, че обичах истински… А сега нека да говорим за нещо друго…

Колко щяха да ме измъчват тези няколко думи след това! Никога не научих повече за тази нейна голяма страст. Не научих дори кой е бил любимият й, дали още е жив, дали го беше срещала някога отново, дали е бил красив, млад или възрастен, богат. Затова и пристъпите ми на ревност по-късно бяха толкова по-ужасни, колкото по-силно осъзнавах, че ако в онзи ден, осми януари, се бях показал по-приятелски настроен и овладян, то тогава на първата ни среща Илиана можеше да ми разкаже всичко. Вероятно е имала нужда да разкаже, да сподели. След време се убедих, че пазеше съвсем малко тайни единствено за себе си. Винаги си повтарях, че е напълно по възможностите ми да науча, да разбера, да проникна в онази само нейна зона, която тя бранеше с почти налудничава упоритост. Често пъти се преструвах на наивник и питах сякаш съвсем случайно:

— А как се казваше любимият ти?

Или пък:

— Мисля си, че онзи господин, който и да е бил той, е привлякъл вниманието ти…

Но не успявах да науча нищо. Усмихваше се натъжена, унижена или пък търсеше ръката ми, улавяше я и я целуваше; или пък започваше да се смее, като ми даваше да разбера, че е предугадила скритата ми стратегия. Късно разбрах, че от нея няма да мога да науча нищо. Може би щеше да ми каже някои неща, преди да ми се отдаде: но след онази наша прегръдка нейното минало си остана за мен дълбоко погребано…

Мисля си, че са редки другите случаи, в които мъжът може да деградира така жестоко, както когато е погубван от абсурдна ревност. Всеки от нас, разбира се, е минавал през тези безсмислени мъчения, подхранвани до пълно изтощение от безкрайно разюзданото ни въображение. Но за мен тези мъчения бяха още по-големи, и то защото ми беше споделила, преди да стане моя, че е обичала някой мъж, който е бил „голямата й неповторима любов“. А аз, от една страна, не знаех нищо за онзи таен любовник, който е бил с нея преди мен. Не можех да го съдя, не можех даже да го причисля към някоя определена група мъже: тази на русите, на високите, младите, интелигентните. Понякога даже стигах дотам, че подозирах всички нейни познати мъже. Питах се каква е възможността да е този или онзи от тях. Въобще не осъзнавах какъв глупак съм бил: та нали Илиана ми беше споделила, че беше отсъствала от страната в продължение на няколко години, за да не го среща повече, а пък аз си мислех, че е възможно този любовник да е някой от познатите й в Букурещ… Ако имах малко повече кураж, щях да попитам някой от познатите й; но все пак ме беше срам. Не знам защо се боях, че моят въпрос ще ме направи окончателно за смях. И понякога, когато с Илиана бяхме сред приятели, се правех пред тях, че знам, че съм научил всичко, и казвах: