Читать «Л. Рон Хабърд Страх» онлайн - страница 32

- Добре съм - усмихна се Лоури.

Очевидно Томи също отиваше на църква, защото беше облечен в тъмен костюм и тъмно палто. „Томи, помисли си Джим, изглежда забележително“.

- Вземаш ли редовно хапчетата?

- Какви хапчета?

- Хинин или каквото там са ти предписали.

- Е… не. Но нищо ми няма. Слушай, Томи, не си

спомням някога да съм бил толкова доволен, че срещам някого, колкото сега.

Томи се ухили.

- И аз се радвам да те видя, Джим.

- Отдавна сме приятели - каза Лоури. - Колко години станаха?

- О, някъде към трийсет и четири. Само не го казвай никому. Когато някой е стар като меп и още се опитва да се прави на Прелестния прелъстител, не му харесва всеки наоколо да му знае годинките.

- Към църквата ли си тръгнал?

- Естествено. Къде другаде бих могъл да отивам?

- Ами… - Лоури сви рамепе и незнайно защо се засмя.

- Срещаме се на този ъгъл и в този час, от доста време - отбеляза Томи. - Къде е Мери?

- Тя не можа да се паспи снощи и реши да си остане вкъщи.

- Ще ми се и аз да имах такова извинение. Пастор Бейтс е цар на досадниците. Май пе беше и чувал за Стария завет, преди аз да му спомена по време на един безкраен следобеден чай при жена му.

- Томи… Томи, искам да те попитам нещо.

- Казвай направо, старче.

- Томи, когато си тръгвах вчера следобед, беше към три без четвърт, нали?

- Нещо подобно, доколкото си спомням.

- И аз си тръгнах, нали?

- Сигурен съм в това - отвърна развеселен Томи.

- И изпих само една чаша?

- Точно така. Я кажи какво става, това нещо наистина те тревожи. Не се опитвай да скриеш пищо от стария ясновидец. Какво има?

- Томи, губят ми се четири часа.

- Ха! На мен ми се губят тридесет и девет години.

- Томи, говоря сериозно. Загубих четири часа и… и шапката си.

Томи се разсмя.

- Нищо смешно няма - каза Лоури.

- Джим, когато ме гледаш стези твои сериозни очи и ми казваш, че си на път да полудееш заради някаква шапка… ами смешно е, и това е всичко. Не исках да те обидя.

- Загубих четири часа. Не зная какво се е случило през това време.

- Добре де, предполагам че това би разтревожило всеки човек. Но има толкова много часове и толкова много други шапки. Забрави ги.

- Не мога, Томи. Откакто загубих тези четири часа, ми се случват разни неща. Ужасни неща.

Съвсем набързо той описа какво му се случи през току-що отминалата нощ.

- Надолу по стълбата - каза Томи, вече без намек за веселие. - Да. Вече разбирам какво искаш да кажеш, и не само това.

- Какво означава всичко това? - помоли за отговор Лоури.

Томи дълго вървя в мълчание, но когато видя, че наближават тълпата пред старата църква, спря.

- Джим, няма да ми повярваш.

- Почти съм готов да повярвам на каквото и да било.

- Помниш ли какво ти казах вчера? За твоята статия?

- Мислиш ли, че статията има нещо общо?

- Да. Вярвам, че има. Джим, ти застана на съвсем определена и даже оскърбителна позиция по въпрос,

който беше отмрвд от поне стотина години.

- Оскърбителна? Но за кого?

- За… Хъм, трудно ми е да го кажа, Джим, за да звучи така, че да не го отхвърлиш в момента. Ако бях па твое място, не бих се опитвал да намеря тази шапка.