Читать «Л. Рон Хабърд Страх» онлайн - страница 30

Лоури отвори вратата и влезе. Водата се стичаше на локва около обувките му, докато събличаше палтото си.

- Ти ли си, Джим?

- Да, Мери.

Тя се наведе над перилата, после бързо слезе, загръщайки пенюара си.

- Едва не полудях. Още малко и щях да се обадя на Томи да дойде, за да те търсим… Олеле, ти си мокър до кости! Имаши рананалицето! Акакво етова на ръката ти?

Лоури погледна надолу кьм ръката си. И на нея имаше рана като от стоманена ръкавица. Той при-мигпа.

- Май съм паднал някъде.

- Но къде? Миришеш на… водорасли.

Побиха го тръпки, тя угрижено дръпна палтото от ръцете му и го поведе нагоре, без да обръща внимание на калния килим. В старата къща цареше студ, в неговата стая беше още по-студено. Тя му съблече дрехите, зави го и изсуши с кърпа косата и лицето му.

Той усещаше вкуса на солена вода на устните си, в ума му отекваха думи:, Дъното е на върха, разбира се!“

- За нищо на света не биваше да те пускам.

- Горката Мери! Само те разтревожих.

- Не говоря за това. Сега сигурно ще се разболееш още по-зле. Защо ие се върна, когато заваля?

- Мери.

-Да, Джим?

- Обичам те.

Тя го целуна.

- Никога няма да ти причипя болка, Мери.

- Зная, Джим, разбира се.

- Ти си добра, вярна и красива, Мери.

- Тихо. Спи.

Той затвори очи, ръката й успокояващо легна на челото му. Не след дълго заспа.

Събуди се с усещането за някакво ужасяващо зло, сякаш някой или нещо стоеше наблизо и се готвеше да му навреди. Огледа стаята, но не откри нищо. Слънцето приятно осветяваше килима и част от стената, навън минаваха и разговаряха хора, през една-две пресечки оттук нечия нетърпелива ръка натискаше клаксон.

Беше неделя, време беше да помисли за тръгване към църквата. Отметна завивките и стана от леглото. Дрехите му бяха върху един от столовете, но костюмът, с който беше вчера, изглеждаше изцапан и окалян - ще трябва доста да се чисти, преди отново да го облече.

- Мери!

Сигурно още спи. Той облече халат и отиде до вратата па нейната стая. Тя лежеше с едната ръка върху одеялото, устните й бяха леко разтворени, косата й се разстилаше като блестящ облак около хубавото лице. Тя се размърда и отвори очи.

- О! - тя вече се събуждаше. - Успала съм се и закьснявамеза църквата. Трябва да приготвя закуската и…

- Не - каза Лоури. - Няма да идваш в църквата.

- Но, Джим…

- Имаш нужда от сън. Лежи си и мързелувай, сигурен съм, че не си успяла да поспиш повече от три-четири часа.

-Е…

- Аз ще представя семейството… ще хапна нещо в закусвалнята. А ти заспивай…

- Да си взема съня за красота ли?

- Нямаш нужда от повече сън, зада бъдеш красива.

Той я целуна, затвори вратата и отиде в стаята си,

за да си избере тъмен костюм. След като се изкъпа и облече, пак се приближи на пръсти до вратата на нейната стая.

- Джим - сънливо каза тя, - бях поканила някои хора за следобеда. Моля те, кажи им, че не съм добре или нещо такова. Никак не ми се иска да разтребвам къщата.

- Както кажеш, мила.

- И да ми кажеш после какво са носили жените -извика тя след него.