Читать «Л. Рон Хабърд Страх» онлайн - страница 23

- Е… да, така е.

- Загубил си четири часа, представи си! Целичети-ри часа и шапката си. Искаш ли съвет?

- Моля те, майко, пе можем ли да влезем вътре, за да не стоим на тази стълба?

- Не можеш да се махнеш от нея. Ти я изкачи, а сега ще слезеш, чак до дъното. Трябва да го направиш и точка. Ида се гърчиш, и да подсмърчаш, ида подхвър-чаш, все ще трябва да стигнеш до дъното. През целия път до долу. През целия път. По пътя, пътя, пътя, пътя, пътя надолу! Надолу! Надолу! Надолу! Искаш ли съвет?

- Ако благоволиш.

- Дай ми тогава носната си кърпа.

Той и подаде кърпата, тя шумно се иэсекна в нея и я хвърли в мрака. След миг един от прилепите се върпа и я донесе. Тя я хвърли и другият прилеп също долетя обратно.

- Скитпици! - скара им се тя. - Та искаш ли съвет, Джеймз Лоури?

- Моля те, майко.

- Не се опитвай да намериш шапката си.

- Защо да не се опитвам, майко?

- Защото ако намериш своята шапка, ще намериш и своите четири часа, а ако намериш своите четири часа, ще умреш!

Лоури примигваше срещу й, а тя напъха носпата кърпа в джоба на палтото му и посегна със сгърчени пръсти към гърлото му. Но макар че усети покпгге й, тя само му оправи вратовръзката.

- Искаш ли съвет, Джеймз Лоури?

- Да, майко.

- Шапките са си шапки, котките са си котки и щом птичките пеят, нещо се е объркало в тоя свят. Прилепите са си прилепи, а шапките са си шапки и когато дойде пролет, светът само се подготвя за нова смърт.

Плъховете са си плъхове, а шапките са си шапки и ако не припкаш, няма да припкаш. Имаш приятно лице, Джеймз Лоури. Та искаш ли някой и друг съвет?

- Да, майко.

- Слез по стълбата и ще срещнеш един мъж. Ако си решил да умреш, попитай го къде си загубил шапката от.

- Той ще ми каже ли?

- Може би да, може би не. Прилепите са шапки, и са плъхове, и са котки, и са шапки, чинията със супа е твърде плитка, за да се удавиш.

- Защо да се давя, майко?

- Ами просто да се удавиш, това е! Имаш приятно лице, Джеймз Лоури.

- Благодаря, майко.

- След като срещнеш първия мъж, ще срещнеш още един мъж. Но и двамата не са хора. Те са идеи. И първият мъж щети каже, че ще срещнеш втория, а онзи пък ще ти каже, че трябва да слезеш до края на стълбата. Чак до дъното. Надолу, надолу, надолу…

- Къде е дъпото, майко?

- На върха, разбира се. Шапките водят при прилепите, водят при котките, водят при плъховете. А плъховете са гладни, Джеймз Лоури. От шапки дойде при прилепи, ще продължиш при котки и ще те изядат плъхове. Още ли искаш да си намериш шапката?

- Моля те, майко.

- Ама че упорит, инат, твърдоглав, безумен, пропаднал, тъп, отвратителен, порочен, безсърдечен, упорит, инат, твърдоглав, безумен, пропаднал… Още ли искаш да си намериш шапката, Джеймз Лоури?

- Да, майко.

- И не вярваш в демони и дяволи?

- Не, майко.

- Все още не вярваш в демони или дяволи?

- Не майко.

- Щом е тъй, огледай се, Джеймз Лоури.

Той се завъртя.

Но зад него имаше само мрак.

Проехтя звук на затръшната врата. Някъде далече един глас извика: