Читать «Л. Рон Хабърд Страх» онлайн - страница 18

- Да. Можеш да дойдеш с мен, Мери. Какъв глупак съм бил да ие се съгласявам досега. Сигурпо ти е било страшно самотпо тук.

- Джим, винаги се чувствам сама без тебе.

Той я целуна. Може би същите чувства изпитваше и жрец, докоснал стъпалото на своята бопшя.

- А кое е другото нещо, Джим?

- Аз… не зная, Мери. Нямам представа къде съм бил между три без петпадесет и седем без петнадесет. Четири часа от живота ми са изчезнали. Не бях пиян. И не съм бълнувал. Мери, това са четири часа.

- Да не си паднал и да си се ударил в нещо?

- Но нямам пикаква рана.

- А може би още не знаеш всичко, което причинява маларията.

- Ако води до безсъзпапие, значи е толкова сериозно, че не бих могъл да съм толкова добре, колкото в момента. Не, Мери. Това… това е нещо друго. Томи и аз си говорихме за демони и дяволи и… той каза, че сигурпо не е трябвало да ги нападам с тази статия.

Според него биха могли да се опитат… ами… Мери, светът наистина е добро място. Той не е препълнен със зли същества. Не е нужно хората вечно да бъдат под сянката на собствения си страх от призраци.

- Но, разбира се, така е, Джим. Може би утре ще разбереш какво се е случило. Сигурно ще се окаже нещо съвсем невинно.

- Мери, вярваш ли в това?

- Твърдо. Сега си легни и поспи поне малко.

- Но…

- Какво има, Джим?

- Чувствам се… чувствам се, сякаш ми се е случило нещо ужасяващо и… скоро ще се случи нещо още по-страшно. Не зная какво е то. Само да можех да открия!

- Легни и заспивай, Джим.

- Не, не мога да заспя. Ще изляза да се разходя, може главата ми да се проясни и ще си спомня…

- Но ти си болеп!

- Не мога повече да лежа тук. Не мога да стоя на едно място!

Той затвори прозореца и започна да се облича. Тя го гледаше безропотно, докато той си избираше сако.

- Нали няма много да се бавиш?

- Само половин час. Трябва да се разтъпча, защото ще се пръсна. Но не се тревожи за мен. Върви да спиш.

- Наближава полунощ.

- Аз като че… - Той се запъна и каза с друг тон, -Днес следобед ми се струваше, че съм имал среща някъде, определена за три без четвърт. Може и да съм отишъл някъде… Не. Не зная къде съм бил и какво съм правил. Не зная! Мери?

- Да, Джим?

- Добре ли си?

- Ама, разбира се, добре съм.

Той закопча палтото си, наведе се към нея и я целуна.

- Ще се върна след половин час. Иска ми се… ами, просто трябва да се разходя, това е всичко. Лека нощ.

- Лека нощ, Джим.

ГЛАВА ТРЕТА

Нощта беше ясна и чиста, той спря за миг на площадката, усети миризмата на събудена за живот земя и на растяща зеленина, тя събуди спомените му. Такива нощи му внушаваха когато беше дете желанието да тича неспирно из полето, да почувства как земята лети под петите му, просто от неразбираемата радост, че живее. В такава нощ преди години той и Томи се промъкнаха в пещера на миля от града, защото се говореше, че била населена от призраци. И безумно се уплашиха от бяла сянка, която се оказа стар самотен кон. Споменът посъживи Лоури - този Томи с невероятното му въображение и гъвкавия език!

А как обичаше Томи да разиграва своя по-муден и земно настроен приятел! Това днес си беше номер. Вещици, привидепия, приказки на стари баби, дяволи, демони, черна магия. Томи, който не вярваше в нищо, с удоволствие се преструваше, че вярва в неща, които шокираха околните! Той с наслаждение почти буквал-по поваляше насядалите пред него студенти, когато се навеждаше над катедрата и загадъчно казваше: „Наричаме това психология само от вежливост. Но истината, която знаем и аз, и вие, е - ние изучаваме черните зли духове и сатанинските изчадия, които се излежават привидно лениво точно зад границата, до която вижда нашето съзнание“. Наистина беше влюбен в този стил! Разбира се, казаното от него си беше вярпо, даже