Читать «Л. Рон Хабърд Страх» онлайн - страница 15

Тя се усмихна, когато той я накара да седне в креслото и прихна, щом той изтърва взетия от полицата пад камината кибрит.

- Непохватен стар мечок.

Той запали огъня и отново с протестиращ жест я помоли да не става, бързо мина през трапезарията към кухнята, където припряно си направи сандвич от вчерашното телешко печено и си наля чаша мляко. Толкова се страхуваше тя да не изчезне, докато го няма, че потисна желанието си да направи и кафе.

Върна се в хола и въздъхна облекчено, когато я видя да седи там. Седпа на дивана срещу нея и цяла минута държа сандвича пред лицето си, загледан в жена си.

- Хайде, яж-каза Мери. -За нищо не ме бива, щом те оставям на сандвичи.

- Не, не! Не искам да домакинстваш. Само си седи и бъди красива.

Той ядеше бавпо, отпускаше се малко по малко и накрая почти се изтегна на дивана. Но отведнъж една мисъл го накара да се изправи вдървено.

- Когато влизах, чух писъци.

- Писъци ли?

- Сигурен съм. Стори ми се, че ме викаш.

- Трябва да е било радиото на Алисънови. Тези хлапета избират най-ужасните програми и изобщо не им идва наум да намалят звука. Май цялото им семейство е глухо.

- Да, това трябвала е било. Но се уплаших страшно.

Той пак се отпусна и я загледа.

Тя имаше много предизвикателни очи, тьмпи и пълни с нега и когато го погледнеше, той усещаше как го пробождат малките иглички на удоволствието. Какъв глупак е непрекъснато да се отделя от нея! Тя е толкова млада и прекрасна… Винаги недоумяваше какво е намерила в застаряващ скучен тип като него. Разбира се, разликата между тях беше само десетина години и той беше прекарал толкова време на открито, че не изглеждаше на повече от тридесет и едда или тридесет и две. И все пак, в моменти като този, загледан в хубавото й лице и меките извивки на тялото й, а светлината от огъня играеше в тъмната й коса и с почти телесното усещане за ласка в погледа й, той не можеше изцяло да разбере как тя се е влюбила в него. Мери, която можеше да избере измежду петдесетина мъже, която дори Томи Уилямс бе ухажвал… Какво виждаше в едно едро, непохватно, сякаш изсечено от гранит същество като него? За миг се събуди паниката от мисълта, че някой ден тя ще се умори от неговото мълчание, от обичайното му недоумение да проявява открито чувствата си, от дългите му отсъствия…

- Мери…

- Да, Джим?

- Мери, обичаш ли ме поне мъничко?

- Доста повече от мъничко, Джим Лоури.

- Мери…

-Да?

- Томи те беше молил да се омъжиш за него, нали?

Лека сянка на недоволство премина по лицето й.

- Който и да е, щом може да върти историйка със своя студентка и в същото време да ми прави предложение… Джим, недей пак да изпадаш в ревност. Мислех си, че отдавна сме забравили всичко това.

- Но ти реши да се омъжиш за мен.

- Ти си решителен и силен, имаш всичко, което една жена може да пожелае, Джим. Жените намират красота в мъжете, само ако могат преди това да открият у тях и сила. У жена, която може да се влюби в някого, само защото е хубавичък, има нещо сбъркано.

- Благодаря ти, Мери.

- А сега, мистър Лоури, според мен е подобре да се пъхнеш в леглото, преди да си заспал на този диван.