Читать «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)» онлайн
Борис Стругацки
Annotation
Читателите като цяло обичат простите отговори. Но в произведенията на късните Стругацки, а също така и в романите, написани само от Борис Натанович, без участието на по-големия му брат, такива отговори няма. Ще се сблъскате, обаче, с горчиви размисли върху въпроса, защо всяка крачка встрани от общественото благо се превръща в разпад и дори в унищожение на отделната личност, с дръзки опити да се разбере маршрутът, по който плава корабът на историята, с вечната дилема можеш ли да останеш верен на себе си и своето предназначение, въпреки съдбата и въпреки хората.
„Търсене на целта“ не е книга за бързо четене. Това е роман за една епоха и няколко конкретни личности, изпълнен блестящо като сюжет и език и зареден с неподражаемата атмосфера на братя Стругацки.
Борис Стругацки
1 част
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
2 част
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
3 част
Глава ПЪРВА
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
Глава девета
4 част
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
Глава девета
Глава десета
Глава единадесета
Глава дванадесета
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
Борис Стругацки
Търсене на целта
или двадесет и седмата теорема на етиката
Еволюцията не може да бъде справедлива.
На скъпите ми приятели, с които се срещам — по-често или по-рядко — днес и на онези от тях, които може би никога вече няма да видя.
Всички герои на тази книга, без изключение, имат по няколко прототипа. Чертите на тези прототипи са смесени във всеки герой в доста произволни пропорции. Същото може да се каже и за най-напрегнатите ситуации, описани в творбата. Ето защо, много и дори повечето от описаното в нея е просто копие на реалността и е безсмислено да се задават въпроси от рода на: „Кой какъв е, кое какво е, къде и кога именно се случва?“
Повечето от цитираните „машинни“ афоризми авторът е взел от сборника „Компютърни игри“ (Лениздат, 1988). Той използва случая, за да изрази своята благодарност и възхищение от създателя на програми за ЕИМ Д. М. Любич.
1 част
Щастливото момче
Глава първа
„… Внезапно настъпва мигът, когато чувстваш, че трябва да направиш равносметка“, бе казал тогава Станислав. И не е задължително да става на стари години… (Беше изпаднал в пристъп на дълбокомислие.) И не е нужно да има някаква особена причина! Става ето така: някой, който живее вътре в тебе и обикновено е зает със своите си работи, изведнъж прекъсва заниманията си и замислено произнася: „Е, господинчо, време ни е да теглим чертата…“
Виконта го изслуша благосклонно, дръпна от лулата си и рече: „Купувам. Записвай…“ Но Станислав, естествено, нищо не записа — той се вслушваше във вътрешното си чувство, разбирайки вече, че това е предопределение. Усещането постепенно изчезваше, губеше остротата… определеността… първоначалната си свирепа многозначителност — ясната неизменност на щастливия стих… Той така и не разбра каква равносметка по-точно трябва да направи.
