Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 82

Като при нас — неволно си помисли Жак. — Та нали и ние най-често ставаме жертва на себеподобните.

Хищниците се стрелкаха покрай бордовете в безредни траектории като оживели торпили. И при тая гледка, при замайващия очите техен хоровод, като оргия на демони, Жак усещаше как гърлото му пресъхва.

И той неволно се отдръпна от фалшборда.

Едновременно се боеше от тях и им беше благодарен. Докато те се навъртаха наоколо, можеше да бъде спокоен, че наблизо няма кракени. Известно му беше, със своя чуден усет акулите ги подушват първи и тозчас очистват пътя им.

Тозчас и хората трябваше да се намъкнат в трюмовете и да залостят люковете.

Той се прекръсти. Дано дотогава дойдеше самолетът.

Наистина, цялата акция премина неочаквано леко, без усложнения. Това намусено момче, от което очакваха всякакви мъчнотии, се оказа до глупост наивно. За Буланже, както за мнозина като него, доверчивостта е равнозначна на глупостта.

Когато той, дегизиран, го спря пред училището и му каза, че майка му е пострадала тежко при автомобилна катастрофа и че му е заръчано да го отведе при нея, глупачето дори не запита нищо повече, а пребледняло от тревога, скочи в откраднатата за по-голяма убедителност линейка. На тях им остана само да сложат памука с хлороформ върху носа му.

Но тоя проклет англичанин! Отде се намери? И осуети бягството от летището, насочи натам полицейските хрътки, та едва им се изплъзнаха.

Сега, слава богу, всичко се уреждаше. Още минута-две, и щеше да се появи хеликоптерът. И тогава — край! Само да вземе наградата! И да скъса с всичко, с целия си досегашен живот! Завинаги! Защото той не беше като тая паплач, с която го бе свързала мръсната съдба. На тях престъплението не им тежеше. Дори като че ли ги привличаше, гъделичкаше самочувствието им, доставяше им наслада. А той се гнусеше, срамуваше се от него. Мечтаеше за деня, след който щеше да заживее спокойно. И почтено.

За това трябваха пари. Много пари. Той ги нямаше. Имаха ги тия, които не плащат за почтеност, за добродетели. И за да се сдобие с пари, той беше принуден да върши гадости. И да се гнуси от себе си.

Колкото е по-голяма гадостта, толкова повече плащат. По-щедри стават сърцата им, по-широко се отварят касите им.

Бяха му нужни тия проклети пари! Не за гуляи, не за комар, не за разврат — както някога. На богатството се привиква лесно, към мизерията — не. Трябваха му за друго, за нещо съвсем почтено. Да спаси семейната чест. Да откупи заложеното поради неговото младежко безгрижие родово имение.

Да успокои най-сетне грохналия си баща, да му докаже, че е станал човек. За баща му, а и не само за него, имаше една единствена мярка, един абсолютен критерий — човек без пари не е човек.

И Жак трябваше да му докаже, че вече не е оня развейпрах, когото всички познаваха, а е станал достоен за уважение.