Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 75

— Поне един месец. Най-малко три седмици.

Жак Буланже се размърда неуверено на стола. Явно премисляше, колебаеше се.

— Мадам! — облиза той пресъхналите си устни. — Правя ви конкретно предложение! Ако вие забавите употребата на вашето оръжие срещу „крак“ (и той, то се знае, употребяваше тоя журналистически жаргон), ще получите…

И й показа готовия чек.

— Нищо друго! — натърти той. — Само шестмесечно забавяне. После и успехът, и славата ви си остават…

Очите на домакинята потъмняха. Значи, и сега, значи, пак същото! Както тогава…

Тя скочи.

— Синьоре, гостоприемството не ми позволява, иначе…

Ала той не ставаше. Почервенял от срам, вплел пръстите си, гостът пошепна, почти разплакан:

— Моля ви, не отказвайте веднага! Помислете си! Вижте поне сумата! Никога не бихте имали толкова пари…

Но видял огъня в очите зад силните очила, изпъшка:

— Разберете! Нямам друг изход! Приемете!

Целият му вид, разтрепераният му глас, молещият поглед смутиха домакинята, която за малко се подвоуми дали да го изпъди грубо, или да откаже по-учтиво.

Сашо я превари:

— Синьоре, не разбрахте ли, че сте нежелан?

И му отвори вратата.

Буланже въздъхна:

— Телемах и Пенелопа…

И добави отново със своя умолителен глас, макар че смисълът на думите му беше явна заплаха:

— Послушайте ме! Иначе… Ще има много лоши последици… За вас… И за мен…

Костова се обърна, а Сашо, като по чудо преобразен от обидата, го подкани повторно с нетърпеливия си жест да си върви.

И той си отиде.

На прага пак се извърна, понечи да запита, но махна с ръце.

Сашо тръшна подире му вратата.

16

Точно над Мерисити върху водната повърхност сър Чарлз беше оставил специален незакотвен, а саморегулиращ се по отношение на определените му координати буй, който имаше предназначението да улавя радиовълните от атмосферата и да ги препредава в дълбините с инфразвукови импулси, понеже, както е известно, във водата радиовълните гаснат след няколко метра.

Приемателното устройство се помещаваше в кабинета на сър Чарлз, единственият, който си бе присвоил правото да поддържа връзка с останалия свят, след като бе изолирал напълно от него всичките си поданици.

Почти не пропускаше съобщенията във връзка с кракеновото нашествие, които пълнеха душата му с горчивата наслада на отмъщението. Хората му бяха причинили толкова зло — нека сега те вкусят от мъката. И то по негова вина — макар и неумишлена. По-рано не бе и допускал, че калмарите ще се окажат негови съюзници в битката му срещу човечеството. И особено срещу Англия. Родната Англия, която го отхвърли, която се подигра с него. Тя беше една от най-засегнатите. Трудно се запазва икономика, изградена върху морския транспорт, когато корабите трябва да бъдат подменени със самолети. Стачки, безработица, вълнения, престрелки, открити бунтове — това беше сега някогашната мирна, идилична Англия.

Нека! Колкото по-зле, толкова по-добре. Всички тези злини подготвяха неговия успех. Той още не бе решил точно какво щеше да предприеме. Великите стратези не са действували по някакви закостенели схеми. Те са умеели да използуват всяка промяна в обстановката. Той също: можеше да удари със сила разклатените държави; можеше, обратно, да се яви като спасител — и на Англия, и на човечеството. А срещу това да получи власт не само над океана, а над цялата планета. Защото притежаваше единственото засега изпитано оръжие — ултразвуковото, за което, види се, никой още не се досещаше, макар че преди бедствието твърде често ултразвукът се споменаваше във връзка с все по-голямата му употреба в живота; въпреки на мнозина да беше известно, че в Китай и Африка са умъртвявали престъпниците с шум, че се правят опити за прогонване на плъхове с ултразвуково плашило, че има ултразвукова дезинфекция, шлифовка на метали и камъни. И какво ли не…