Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 72

А гласът от апарата продължаваше:

— Изглежда, заработил е отново отдавна забравен инстинкт, когато прадедите на днешния „крак“ са се пазели от набезите на мезозойските птеродактили.

Доктор Костова неволно се увлече в спор с телевизора:

— Нима трябва да търсим събуждането на някакъв спорен древен инстинкт, когато можем да намерим много по-просто и по-приемливо обяснение? Че са преценили откъде идва истинската им заплаха. Имат достатъчно мозък за това — приматите на безгръбначните.

— Птеродактилите не могат да нападат такива калмари — вмеси се и Сашо. — Нали най-големият, птеранодонът, има размах на крилата осем-десет метра. Пък не само крилата. И тялото му е малко, като у прилепите…

Майка му се усмихна пренебрежително.

— Изглежда, още не сме се убедили, че дори и телевизията трябва да се съобразява с научната достоверност.

Тя се замисли.

— Инстинкт! Впрочем, колко често злоупотребяваме с това понятие! И неуките, и учените. Винаги, когато не сме в състояние да разтълкуваме някое явление, за удобство извикваме на помощ заклинанието „инстинкт“, което всъщност нищо не ни говори… Със същото основание бихме могли да кажем: „Божа работа“.

А през синкавия екран се изреждаха сцени, една от друга по-тревожни. Опустели кейове, задръстени с акостирали кораби, занемарени, изоставени, неподдържани. Морският стокообмен, доскоро обхващащ повече от шестдесет процента от целия световен товарооборот, най-евтиният от всички видове транспорт, беше замрял. Милиони тонове стоки, машини, торове и храни стояха неизползувани. И докато на едно място се налагаше тия храни да бъдат изгаряни, за да не задръстват складовете, другаде хората умираха от глад. Петрол и жито не се пренасят по въздуха.

То се знае, хората се приспособяваха бързо към новите условия. Авиационната промишленост се бе възползувала и сега буквално бълваше товарни и пътнически самолети, с които донейде да отстрани затрудненията.

На екрана показваха момент в Нюйоркската борса, където курсът на акциите за въздухоплавателните компании се покачваше неудържимо.

После коментаторът прехвърли вниманието на зрителите към учените, които си блъскаха главите над всички възникнали поради това бедствие задачи.

Академик Морозов предлагаше към всеки кораб да бъде монтиран електромагнитен генератор, който да излъчва инфразвукови вълни, подобни на приближаваща буря. Надяваше се, че уплашени от тях, кракените ще бързат да се скрият в дълбините.

Професор Нисимура смяташе, че е достатъчно в боята на корабните бордове да се слага откритото от него химично вещество, което отблъсква калмарите, щом се допрат с чувствителните си пипала в него.

Военният министър пък предлагаше, и вече бил наредил, всички кораби да бъдат снабдени с огнехвъргачки за напалм, който засега се оказваше най-действеното средство.

Тази рубрика бе открита от няколко дни. И имаше за задача да успокои общественото мнение, да му обясни, че борбата вече се разгаря. И че в нея се включват учени от цял свят. Доктор Костова например бе говорила снощи по телевизията, като се бе опитала да изложи в общи черти своите разбирания по проблемата.