Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 68

И там, до повърхността би могъл…

Дали би могъл?

Тримата се приготвиха бързо. И най-бързо, дори подозрително бързо Булгаро. Препасаха на гръб портативните си водометни двигатели, окачиха на гърдите хранителните балони, взеха ултразвуковите си пушки, мушнаха в коланите няколко ръчни гранати в случай на засечка. И се намъкнаха през люка.

Джек Елбери включи двигателите и подводницата се отдели плавно от дъното. Взе да набира височина. Скоро от погледите им изчезна, стопи се в мрака малката крепост, построена върху обширна котловина на дълбочина точно две хиляди шестстотин и петдесет метра. Под тях в звуковизора се видя насеченият придънен релеф: огромни планински вериги, които някъде се подаваха над повърхността като острови: тесни каньони, по които протичаха дълбочинните течения; угаснали вулкани; потънали коралови острови и пространни тресавища от дълбокоморска тиня, натрупвана през вековете от черупчиците на милиардите измиращи микроорганизми.

Подводното плаване вече не беше придружено с толкова опасности сред намножилите се гигантски мекотели както при първите спускания. Акванавтите разполагаха с мощно оръжие, способно да порази всеки враг, с каквито и размери да бъде, от разстояние над сто метра.

Дълго бе мислил за това сър Чарлз — за сигурната защита на града и хората си. И когато по радиото научи за опитите на инженер Уилям Смит да създаде подводна ултразвукова сонда, той изведнъж прецени — та тъкмо това му бе най-нужно. За щастие нямаше защо да отвлича изобретателя, нито да го прави наркоман. Щом зърна вписаната в чека сума, инженер Смит тозчас видоизмени сондата си в ултразвуково оръдие. Подобно по принцип на кашалотското, но със стократно по-голяма пробивна мощ.

Освен трите пушки в ръцете на акванавтите подводницата беше въоръжена с половин дузина ултразвукови оръдия с такъв кръгов обсег, че да не остане уязвимо място по корпуса й.

С цяла такава батарея бе защитена и подводната крепост, което поне засега й създаваше нужната сигурност.

Нагоре, надолу, встрани, се чернееше безкрайната бездна, еднообразна, убийствено заплашителна, прорязвана от прелитащите светещи животни, в която подводницата се носеше напред, изтласквана плавно от ракетите си.

— Като светулки в юлска нощ! — подметна дон Мигуел, за да продължи прекъснатия на трапезата разговор.

— И калмари, малко по-големи от твоите бичета! — прекъсна романтичния му унес Джек.

А Булгаро мълчеше, преценяваше, дебнеше най-сгодния момент за бягството. Всички Булгаро, нещо неприсъщо за италианците, умееха да мълчат. Щеше да избяга, щеше да изплува на повърхността, да дири кораб, остров, плаващо дърво. С възможните рискове. Но щеше да опита. Повече не можеше… Нямаше право…

Дълбокомерът показваше, че се изкачват бързо нагоре. А наоколо не се мярваше никакъв едър дивеч. Сякаш с някакво свръхсетиво хищниците, които сега трябваше да служат за тяхна плячка, се досещаха, че акванавтите не се боят от тях, че са по-силни от тях.