Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 66
Петър Бобев
Той щеше да бъде, предопределен за това, пръв в държава, по-обширна, по-могъща от държавата на прадедите му.
Водачът преди всичко трябва да бъде психолог. Дори войникът в казармата никога не бива да остава в безделие, камо ли войникът на океанското дъно! И в процеса на психопрофилактиката — неотложната му, всекидневна грижа — той се бе изявил наистина като отличен организатор.
Разделени на смени, докато едни почиваха, други кръстосваха морските бездни из околността — на малки ловни дружини; а за далечни експедиции — с една от подводниците, докато другата винаги стоеше за резерв в хангара край крепостта. С една задача — лов. Безкислородният живот на акванавтите изискваше невероятни количества храна. А в дълбините тя е малко. Налагаше им се да изплават към по-горните слоеве за китове, които вече почти не се срещаха, и за риба. Но главно — за калмари.
Оказало се бе, че главоногите, чиято синя кръв съдържа най-много белтъчини, доставя също така най-много и най-лесно смилаемите вещества в дълбините. Затова навярно и кашалотите при гмурканията си ги предпочитат.
Ловът, напрегнат и вълнуващ, не служеше само за набавяне на телесна храна, той представляваше и душевна отмора на подтиснатите поданици, като запълваше съзнанието им с вълнуващи случки, които ловците обсъждаха часове наред — всеки притуряйки по някоя допълнителна подробност с вродения в човека нагон да изтъкне смелостта и находчивостта си — тъй както е навред по света, където има ловци. С такива своеобразни развлечения уталожваха донякъде нарастващата носталгия по сушата, несравнимо по-мъчителна от носталгията по родината.
Обстановката, поне външно, беше подобна на земната. Градът представляваше един здрав метален корпус от изключително издръжлива сплав, разделен на достатъчен брой жилищни помещения, по-право килии, които можеха да се надстрояват според нуждите. Нямаше люкове, нямаше инсталации за регулиране на налягането. Само няколко здраво затварящи се врати. Отвън и вътре водата се намираше под едно и също налягане. Разликата се състоеше в температурата. Мощни ултразвукови сонди бяха положили тръби до нужната дълбочина в океанската кора, където водата се затопляше и после по други тръби сама, по законите на термодинамиката, се изкачваше нагоре, за да отоплява домовете, да задвижва електрическите генератори, да служи за кухненски и хигиенни нужди.
Прозорците, от които при желание можеше да се разглежда околността, обикновено биваха закрити с плътни капаци, та да не прониква навън светлината, да не примамва опасните морски обитатели. А вътрешното осветление беше решено по съвсем икономичен и действен начин — със затворени в мрежи луминесцентни животни, скариди и калмарчета, които даваха мека и равна светлина.
Масите, столовете, леглата имаха формата на ония, които бяха оставили горе, в другия свят. Макар че телата им се намираха в състояние близко до безтегловността.
Обядваха заедно. Само смяната, която не бе получила полагаемата се доза морфин. Сър Чарлз начело и петдесетината му сътрапезници се хранеха на една дълга банкетна маса. Той все още не смяташе за своевременно да отменя тоя демократично-демагогски обичай. И неговите прадеди са били „примус интер парес“ — първи между равните, какъвто беше и той сега. Важното е да си пръв, макар и между равни, какво равенство тогава…