Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 65

Само върху водната повърхност се полюшваха обгорените, все още цвъртящи трупове на двадесетина калмара, върху които се слитаха с доволни крясъци морските птици.

14

Първата, най-важна проблема за подводния град се оказа не техниката, не и физиологията. Трудностите при тях, къде по-добре, къде по-зле, бяха преодолявани с помощта на заселилите се на океанското дъно инженери, биолози, лекари, химици. Като най-сложна се очерта психологичната бариера, наречена така от психиатъра на Мериленд. Първите дни и седмици в новата, съвсем чужда среда бяха преминали в своеобразна опияняваща възбуда, при която дори закоравелите наркомани почти бяха забравили страстта си.

После дойде подтиснатостта, унинието. Окръжаващият ги вечен мрак, прелитащите като привидения сенки, съвсем непривичния за човека придънен пейзаж — всичко това терзаеше нездравата душевност на наркотизираните акванавти. Потребността от морфин нарасна неимоверно. Хората, дори по-силно от преди, бяха обладани от непреодолима жажда за забрава. Понеже сър Чарлз все още си даваше сметка какво би означавало това и понеже им го бе отказал, едва му се удаде да потуши избухналия бунт. Наистина — безкръвно, но дори така — нервите на двамина от заговорниците все пак не издържаха. Обезумели от наложеното им временно лишаване от наркотика, те бяха излетели навън, бяха се втурнали в черната неизвестност — както, ако бяха на сушата, щяха да се хвърлят от Айфеловата кула.

И той, едва пристъпил към осъществяване мечтата на Леди, трябваше да опазва хората си. Те му бяха нужни да довърши докрай започнатото дело, да изгради държавата Мериленд, да увековечи името на тая, която никога нямаше да прежали. Нито да забрави.

Градът му все още не беше и град, а малка военна крепост, загубена в безкрая на океанското дъно сред гъмжилото на враговете, броеше един малочислен гарнизон отчаяни, обречени хора. Те наистина бяха пионерите. Но пионерите слагат само основите. Нужни му бяха нови заселници, стотици хиляди, милиони — мъже и особено жени. Гарнизонът да се превърне в народ.

За жалост, агентите му на брега все по-трудно набираха желаещи измежду измета на големите градове, които и не подозираха закъде ги примамват. Излъгваха се само отделни нехранимайковци, над чиито глави тегнеше заплаха от смъртно наказание или доживотна каторга.

И сър Чарлз все по-често се замисляше за някое ново начинание, та ако ще да е по-престъпно от досегашните — например хайка по крайбрежията, както някогашните ловци на роби, за да си набави нови поданици. И вече не морфинисти — нали щеше да създава нация?

Цезар беше изрекъл тая мисъл: „По-добре пръв на село, отколкото втори в Рим“. Сър Чарлз беше постигнал това — да бъде пръв в един гарнизон. Само че той си беше пръв и преди това, горе, на сушата, в гангстерската банда. Нима заради това малко първенство бе понесъл тежката жертва, нима заради него търпеше всички ограничения, които му налагаше подводният живот? Впрочем, и Цезар не би издържал дълго само със селското си първенство.