Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 125

Тогава тримата пак щяха да заживеят щастливо както някога. Впрочем, кога ли е било това? Нима наистина отново щеше да се върне и за тях спокойното, тихо щастие?

Вече се разсъмваше, когато Сашо пръв дочу бумтежа на самолетна перка. Изглежда, усетили бяха тоя шум и придружаващите ги калмари. Те се раздвижиха възбудени, заподскачаха над водата, протегнали нагоре дългите си ловни пипала.

За всеки случай Сашо се приведе над клавиатурата за звуковата стрелба, а майка му се приготви да отвори люка, за да излезе и да приветствува спасителите.

Но спря насред стълбата.

Какво беше това. За кого бяха предназначени бомбите на хеликоптера? Защо ги хвърляха не върху плуващите недалеч калмари, а върху подводницата? Впрочем, спасители ли бяха, или…

През мисълта й преминаха светкавично позабравените при последните преживявания спомени: отвличанията на Марио и Сашо, покушението върху нея, саботажът в подводницата… Нима и тези…

Тя безспорно не можеше да знае това. А и нямаше да го научи никога. За беда призивите й за помощ бяха уловени най-напред от агентите на въздухоплавателния тръст. И те бяха изпратили провалилия се преди това неудачник, Жак Буланже, Барона, давайки му последна възможност да се реабилитира. И да спаси семейната чест… С една единствена задача тоя път — никакви пазарлъци, никакви похищения, никакви усложнения. А направо — унищожение. Изобретателката не биваше да остане жива. За да не довърши докрай делото си, което, както се виждаше от вестникарските съобщения, не можеха да усвоят напълно колегите й. Ведно с подводницата й, която щеше да я улесни в тая й задача. Ех, ако можеха да допуснат с каква подводница се връщаше тя сега…

Спечелен от тях учен бързаше да приготви култура от бактериофаг, който да се справи със светещите бактерии на калмарите. А не мислеха да рискуват повече. Допускаха, че доктор Костова и мъжът й бяха способни от своя страна да създадат нов щам болестотворни микроорганизми, устойчиви към тоя бактериофаг, с който да довършат започнатото дело.

Още първата бомба избухна съвсем близо до подводницата. За щастие корпусът й, предназначен за стотици атмосфери налягане, при това не кух, а запълнен с вода, устоя на взрива. Само носът й се вирна нагоре, подаде се над повърхността.

Сашо никога не успя да си даде сметка нарочно ли бе сторил това или случайно, подхвърлен от ненадейния удар. Натиснатият от него бутон отправи звуковия си откос във въздуха и леко докосна хеликоптера.

Леко, наистина, но достатъчно да обезвреди пропелера му. Преди да откачи и втората си бомба, хеликоптерът се вряза с цялата си тежест сред исполинската гора на протегнатите пипала. И изчезна към дълбините ведно с тях…

Чак тогава доктор Костова свари да се свърже с френския линеен кораб „Клемансо“. И веднага след това улови и обещанията за незабавна помощ от американския самолетоносач и на вече поправената съветска подводница, на която дотогава всички бяха разчитали най-много в издирванията.