Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 12

Най-сетне той наруши мълчанието:

— Синьор Булгаро, имахте достатъчно време да си помислите върху предложението ми… Додето ми бяхте гост…

— Гост! — Булгаро го прекъсна. — Бих ви молил, без ирония!

Англичанинът го изгледа през присвитите си клепачи.

— Нямал съм и помисъл за такова нещо — възрази той. — Вярвайте ми, аз искрено желая да станем приятели.

— А смятате ли за приятелство отношенията между силен и слаб, между потисник и потискан?

— От вас единствено зависи част от силата да премине към вас.

— Аз не ща сила, искам човешко достойнство.

— Без сила няма достойнство — поклати тъжно глава Томпсън. — Убедил съм се напълно, уви, без никаква уговорка…

Булгаро отново замълча. Знаеше, не беше толкова наивен да не се досети — каквото и да избереше, за него нямаше връщане назад, към дома, към родината. Ако не издадеше тайната си, го заплашваше смърт. Поддадеше ли се — може би щеше да оцелее, но похитителите никога нямаше да го изпуснат обратно. Та да ги издаде, та да съобщи и другиму откритието си, което имаше сила само докато се намираше в едни ръце. И може би, ако мълчеше, съществуваха повече изгледи да се спаси — не биха изтървали тъй леко богатството, което очакваха от него.

— Синьор Булгаро — подхвана отново Томпсън. — Известно ли ви е, че разполагам с достатъчно средства да ви принудя?

Булгаро мълчеше. Всъщност какъв смисъл имаше да възразява, да спори?

— Но не желая! — додаде Томпсън. — Поне засега. Аз диря съюзник, не подчинен. За моята цел, за Голямата цел. За новата цивилизация, на която ние ще положим основите. „Този, който владее океана, владее света“ — старият британски девиз още не е изгубил значението си. Това ви е добре известно.

Пленникът вдигна нетърпеливо рамене.

— Каква е неговата връзка с нашия въпрос, мистър?

— Ето каква! — изправи се Томпсън. — Време е да се сложи край! Да се обнови човечеството. Това ще сторим ние. След като завладеем океана. Когато укрепим подводната си държава, ние ще подчиним света. Вие и аз — вие със своя интелект, аз с моя организаторски талант, с властническата дарба, предадена ми по наследство.

Той се сепна, но побърза сам да се успокои:

— Впрочем, няма защо да крия от вас. Навярно отдавна се досещате. Томпсън не е истинското ми име. Налагаше ми се да го крия. Аз съм син на лорд, потомък на крале. Прадедите ми са създавали Великобритания, защо правнукът им да не постави началото на Великоокеания? Защо? В бъдеще можете да не ме наричате мистър Томпсън; обръщайте се, както подобава, сър Чарлз…

— Сър Чарлз — хвана се за тая титла Булгаро. — Доколкото ми е известно, подобно поведение не подхожда на аристократ…

— Защо не, синьор доктор? Нима смятате, че устоите на Великобритания са споени с евангелска проповед? Пък и на Италия. Не ви ли са известни лордове пирати? Френсис Дрейк например…