Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 14

И все повече се убеждаваше — попаднеше ли в тия ръце изобретението му, както в ръцете на всеки друг властолюбец, щеше да се превърне в средство за насилие. Вместо благоденствие щеше да донесе нови бедствия за човечеството. Колко истина има в думите все на тоя Леонардо: „Един и същ пламък прогонва мрака и обгаря“. Зависи в чии ръце се намира.

Сър Чарлз подпря глава върху юмруците си и вторачи присвити очи в очите на своя събеседник.

— Секрет, постигнат от сляпата еволюция за милиони години, може да бъде разкрит от един доброкачествен човешки интелект само за няколко часа. Така и вие искате да изпреварите природата, нали?

— Наистина, милиони години с опити и грешки природата е създавала електрическите батерии в скатовете и амазонската змиорка; радарът в нилския мормирус; ехолокацията в прилепите и делфините. А нашите изобретатели за няколко десетилетия ги догониха. Но както казах, опитите ми не са довършени. Та какво говоря? Аз не съм направил най-важното, още не съм пускал човек, подготвен по моя метод, в дълбините. Само себе си. И то в барокамера. В аквариума. А долу има разлика. И отговорност.

— За нея не се безпокойте! Аз я поемам изцяло. Дайте ми само препарата, апаратурата! И десетки, стотици мои хора ще се гмурнат безропотно, където ги отправя.

Булгаро се сепна, отново стисна устни, свел надолу в упорит, многозначителен израз очите си.

Сър Чарлз видимо губеше търпение. Влудяваше го тая твърдоглава, непонятна за него упоритост.

— Докторе — рече той с едва овладян глас. — Аз знам, че извличате някакво вещество от китовите мозъци; че целта ви е да пригодите с него човешкия организъм така, че да остава неограничено време под водата. И то на всякаква дълбочина. Знам, че сте се отказали от атмосферния въздух. Тогава с какво го заменяте?

И понеже Булгаро не отвърна, той извади от портфейла си изрезка от вестник.

— Ето, журналистите загатват за безкислородно набавяне на енергия. За процесите, които протичат в тялото на кита при престоя му под вода. За ролята като допълнителен резервоар на кислород на неговия миоглобин, мускулния хемоглобин. За специалните сфинктери на кръвоносните му съдове, с които всичката му кръв се насочва към мозъка и сърцето, докато в същото време останалите органи преминават на анаеробен режим.

Откъм океана бавно и величествено пъплеха кипналите водни хребети, шибани от източния пасат. Те се надигаха като планини пред рифа и се разбиваха с грохот в назъбения му коралов гребен. После, успели да го прелеят, продължаваха по успокоената изумрудена повърхност на лагуната, докато се укротят съвсем, допълзявайки с лек кристален плисък до ослепително белия плаж.

Сър Чарлз продължи да чете:

— Главен източник на енергия за бозайниците са въглехидратите. От един грам-молекула гликоза се получават над шестстотин хиляди калории. Но първата фаза на това разпадане е безкислородна. Образува се млечна киселина и се отделят около тридесет хиляди калории…