Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 193

— И така — подхванах, — това поредното сбогуване ли е? Днес ми дойдоха в повече.

— Всъщност е по-скоро „здравей“ — отвърна Уолт. — Казвам се Уолт Стоун, от Сиатъл съм. Бих искал да се включа в купона.

Протегна ръка, все така лукаво усмихнат. Повтаряше каквото беше казал, когато се бяхме запознали миналата пролет след пристигането му в Бруклинската къща.

Вместо да поема ръката му, го ударих по гърдите.

— Ох! — възкликна той.

Но се съмнявам да съм му причинила болка. Доста широкоплещест е.

— Въобразяваш си, че можеш просто да се слееш с някой бог и да ме изненадаш? — попитах настойчиво. — „О, между другото, всъщност съм два разсъдъка в едно тяло.“ Не ми е приятно да ме заварват неподготвена.

— Опитах се да ти кажа — заяви Уолт. — Няколко пъти. Анубис също. Но все някой ни прекъсваше. Главно ти с твоето бърборене.

— Не ми се оправдавай. — Кръстосах ръце и се свъсих възможно най-много. — Мама смята, че не трябва да те притискам, защото всичко това било ново за теб. Но пак съм ти сърдита. Да ти кажа, доста объркващо си е, когато харесваш някого и той се преобразява в бог, когото също харесваш.

— Значи ме харесваш.

— Стига си се опитвал да отклониш вниманието ми! Наистина ли молиш да останеш тук?

Уолт кимна. Сега вече беше съвсем наблизо. Миришеше хубаво, на свещи с дъх на ванилия. Опитах се да си спомня кой е миришел така, Уолт или Анубис. Да ви призная, не успях.

— Имам да уча още много — продължи Уолт. — Вече не ми се налага да се ограничавам само с изработването на талисмани. Ще се заема с по-интензивна магия: пътя на Анубис. Никой досега не го е правил.

— Ще откриваш нови магически начини да ме дразниш ли?

Той понаклони глава.

— Мога да правя изумителни фокуси с ленени ивици за мумии. Например, ако някой говори прекалено много, мога да измагьосам кърпа, с която да му запуша устата…

— Само да си посмял!

Той ме хвана за ръката. Погледнах го, предизвикателно свъсена, но не отдръпнах ръката си.

— Пак съм си Уолт — уточни. — Пак съм обикновен простосмъртен. Анубис може да остане в този свят, докато съм го приютил в себе си. Надявам се на дълъг живот. И на двамата дори не ни е хрумвало, че е възможно. Затова няма да ходя никъде, освен ако не искаш да си тръгна.

Очите ми вероятно са отговорили вместо мен: „Недей, моля те. Не си тръгвай никога.“ Но не можех да му доставя удоволствието да го изрека на глас, нали така? Момчетата понякога са много самонадеяни.

— Е, все някак ще го преживея — промърморих.

— Дължа ти един танц.

Уолт ме хвана с другата ръка за кръста, традиционна поза, много старовремска, както бе направил и Анубис, докато танцувахме в Бруклинската академия. Баба би одобрила.

— Може ли? — попита ме Уолт.

— Тук ли? — учудих се аз. — Твоят наставник Шу няма ли да ни прекъсне?

— Както вече ти казах, сега съм обикновен простосмъртен. Шу ще ни остави да танцуваме, макар и да съм сигурен, че ще ни наглежда, за да е сигурен, че се държим прилично.