Читать «Тлееща жарава» онлайн - страница 2

— Можеш ли да си вземеш почивен ден?

— Разбира се — отвърна Спенсър. — А ти? — Поколеба се за миг и добави: — Мислех, че имаш среща с Дейвид Делгадо.

— Имам — отговори Дани, — но ще я отложа.

— Ще можеш ли?

Дани се усмихна добродушно.

— Ще му кажа истината — че ти и аз се опитваме да направим бебе.

— Дани…

— Шегувам се, Спенсър. Ще намеря начин да отменя срещата. Не се притеснявай.

Искаше му се да не се бе изчервила толкова силно, но всъщност това го развесели. Знаеше, че навремето съпругата му и най-добрият му приятел като ученици са имали доста пламенна връзка, но, по дяволите, това е било толкова отдавна! Спенсър никога не проронваше дума по този въпрос, а Дейвид беше по-ням и от риба. Доскоро Дейвид и Дани работеха заедно в полицията. Но сетне Дейвид напусна, защото бе спестил известна сума, и си откри собствена детективска агенция. Беше опитен полицай и засега бизнесът му вървеше много добре. Двамата си останаха най-добрите приятели и често си разменяха информация или обсъждаха професионални въпроси.

Спенсър и Дейвид бяха винаги любезни един с друг, когато се срещнеха. Дани знаеше, че са болезнено чувствителни по отношение на миналото и затова гледаха да отбягват срещите. Но когато бяха заедно, и той, и тя се държаха вежливо и хладно, като го караха да се чувства адски неловко заради проклетата им решимост да бъдат почтени.

А той не се и съмняваше в тяхната почтеност — сигурен беше. И ги обичаше още повече заради това. Ала понякога, колкото и рядко да ставаше, двамата се случваха заедно и тогава въздухът се нажежаваше от напрежение. В такива моменти Дани изпитваше страх, че ако не бяха толкова дяволски морални…

Дани беше облечен спортно — шорти, фланелка и маратонки. С нетърпение очакваше разговора с Дейвид по случая „Виши“, но сега за нищо на света нямаше да се лиши от възможността да прекара деня в компанията на Спенсър.

— Уговорихме се да се срещнем на Главната улица. Бяхме решили да потичаме до неговото жилище, а после да поработим, докато закусваме. Ще отида на срещата и ще измисля някакво извинение — няма значение какво — той няма да настоява… Ще се върна след около двадесет и пет минути. Какво ще кажеш?

— Ще чакам — обеща тържествено Спенсър.

Той се усмихна и почти тичешком се отправи към вратата.

Двадесет и пет минути! Спенсър се втурна в спалнята. За секунди нагласи примамливо леглото. Сетне отиде в банята да си вземе един душ. Това щеше да е най-важният ден в живота на Дани и тя искаше да го направи и най-приятният.