Читать «Тлееща жарава» онлайн

— Почакай!

Дани Хънтингтън спря на най-долното стъпало и се обърна.

Спенсър стоеше на мраморната площадка, стиснала с две ръце махагоновите перила. Тъмносинята копринена нощница обгръщаше нежното й тяло, а косата й, разрошена от съня, почти покриваше лицето й. В нея имаше нещо екзотично. Някакво необикновено съчетание на красота и елегантност. В коридора отзад се виждаше малко старинно канапе и огледало с изящна резбована рамка. Топлият тъмнокафяв цвят на пътеката нюансираше с брокатената тапицерия на канапето и още повече открояваше дългите й боси крака с добре поддържан педикюр. В старата къща, която Спенсър бе преустроила по свой вкус, самата тя изглеждаше невероятно. Понякога Дани си мислеше, че жена му е самото съвършенство. Кристално сини очи, пшеничено руса коса и класически, изящни черти. Познаваха се от малки и откак се помнеше бе влюбен в нея. Никой не се изненада, когато се ожениха. Тя не само се омъжи за него, но единствена го разбра и подкрепи, когато реши да стане полицай, вместо да поеме семейния бизнес. А щом трябваше да взема важно решение, Спенсър винаги беше до него, усмихната и ведра и правеше всичко възможно, за да е спокоен. Понякога, когато се замислеше какво е преживяла заради него, дланите му се изпотяваха и го заливаше силна вълна на обич. Беше превърнала живота му в истински празник!

— Дани, сега е моментът! — извика развълнувано Спенсър.

— Какво?! — Той я погледна озадачен.

— Овулационният ми период настъпи! — обясни тя и се усмихна, като видя колко се смути.

За миг Дани се поколеба. Имаше среща с Делгадо. Работеха заедно по случая „Виши“ и се бяха уговорили да се видят и обменят събраната информация. Но щом сега е моментът…

Дани беше този, който най-много страдаше, че са бездетни. И той, и Спенсър бяха единствени деца на заможни родители. Макар че богатството на неговото семейство не беше чак толкова старо, хората отдавна бяха забравили, че Хънтингтънови са натрупали парите си по време на Сухия режим. И двамата бяха израснали в Маями, по-точно в Коконът Гроув, където потомците на едновремешните аристократи от Юга и богатите пришълци от Севера съжителстваха рамо до рамо с беднотията и мизерията. Дани не познаваше никакви лишения. Учил бе в най-престижните училища и университети. Липсваха му само хора, които да обича, и със завист бе гледал приятелите си с техните сестри и братя. Още тогава установи, че щастието не си купува с пари. Обещал си бе, че неговите деца няма никога да бъдат самотни, и бе решил да има поне десетина. Сетне се отказа от идеята да са толкова много, но продължаваше да си мечтае за голямо семейство с поне две-три деца.

Бяха решили да си родят дете веднага, но след като минаха две години от сватбата им и още не бяха станали родители, Спенсър предложи да отидат на лекар. Тя изтърпя всички изследвания, макар някои от тях да бяха унизителни и болезнени. Самият той прекара доста време в тясната кабинка — отчаян и обезсърчен и търпеливо издържа всички предписани от лекаря процедури. Единствената добра вест след всичко беше, че и двамата са здрави. Лекарят ги посъветва да работят по-малко и да живеят по-спокойно. След като дядото на Спенсър — Слай — се оттегли от бизнеса, тя ръководеше сама „Монтгомъри Ентърпрайзис“, а Дани беше още по-зает от нея. Сигурно пропускаха подходящия период да заченат дете и вероятно това беше причината.