Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 9

— От някаква бензиностанция. Спряхме там, за да заредим.

— А къде живее майка му? — зададе следващия въпрос Мейсън.

— В Солт Лейк Сити, но не знам адреса. След това продължихме и тогава се появиха светлините… — тя закри очите си с ръка.

Мейсън кимна разбиращо с глава.

— Най-добре е да си починете, докато доктор Ариел пристигне и поговори с вас. След това той ще се погрижи за вашите документи и ще ви отведе от тук… И се успокойте, моля ви, успокойте се — сестрата ще остане с вас.

Вече в коридора Пери Мейсън попита Олга Джордън:

— Какво можете да ми кажете за този човек, за Хепнер?

— Не много. За първи път го срещнах по време на пътуването си в Европа и по-точно по време на обратния път към Америка. Той беше с нас на кораба.

— Имате ли негова снимка?

— Да, мисля, че имаме няколко. Разбира се, те са любителски.

— Нищо, ще свършат работа — успокои я Мейсън. — Веднага след като ги намерите, ги донесете в кантората ми. А сега ми опишете как изглежда Дъглас Хепнер.

— Висок е около шест фута. С тъмни коси е, с приветливо лице и привлекателна външност.

— Възраст?

— Около двадесет и седем — двадесет и осем години.

— Сигурно е покорил всички женски сърца по време на пътуването — предположи Мейсън.

— Познахте. Нали знаете как се пътува днес — мъжете седят вкъщи и работят, а жените пътуват. Затова и красивият мъж веднага се забелязва. По-голямата част от пътниците са пенсионери с двадесетгодишен стаж.

— Доста тъжна констатация — отбеляза Мейсън.

— Аз вече ви казах, че баща ми е търговец на скъпоценности и доста често ни се налага да пътуваме до Европа.

— Момент — прекъсна я Мейсън. — Вие сте омъжена. Вашият баща взема вас, вашия съпруг и…

— Точно така. Баща ми ни използва като негови секретари: ние сме тези, които организираме деловите му срещи, регистрираме сделките му и вършим всякакви други неща.

— А през цялото това време Елеонор живее сама?

— Вече ви казах, че тя има свой живот, но, в интерес на истината, през последните десет години тя не е пропуснала нито едно пътуване до Европа. Стане ли въпрос за пътешествие, нашата Елеонор е винаги първа.

— А къде се запозна тя с Дъглас Хепнер?

— На кораба.

— Как смятате, с какво се занимава Хепнер?

— На кораба не се занимаваше с нищо. Водеше съвсем празен живот. На мен ми се стори доста загадъчна личност — никога не разказваше нищо за себе си, нито за това, е какво се занимава. Струва ми се, затова баща ми не го хареса.

— Но той, по всяка вероятност, притежава способност да предизвиква интерес у околните — отбеляза Мейсън.

— В него има нещо странно. Струва ми се, че той оказва хипнотично въздействие върху околните. Може и да не съм права… Почакате. Представете си, че играете с него на покер. Той се държи с вас вежливо, внимателно, настроен е приятелски, но изведнъж вие улавяте неговия поглед върху себе си. И този поглед ви пронизва; Елеонор си загуби ума по него. В началото сметнахме, че това е само малък любовен роман. Подобни романтични истории тя е имала не един и два пъти.

— Но се оказа нещо сериозно?