Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 8

Вратата рязко се отвори и в стаята безшумно влезе мъж, доста крехък на вид, но с уверени движения.

Мейсън бързо пристъпи напред и застана между него и леглото на Елеонор.

— Кой сте вие? — рязко попита Мейсън. Мъжът с учудване погледна адвоката.

— А вие кой сте? Аз съм лекуващият лекар на тази пациентка.

— Извинете ме. Аз съм адвокатът, който се е заел с делото й — се представи Мейсън. — Реших, че сте от някой вестник.

— Те вече бяха тук заедно с полицията — каза лекарят и се обърна към Елеонор: — Изглежда, че нещата вървят към оправяне.

— Чувствам се отлично. Кога ще мога да се прибера у дома?

— Докторе, паметта на мисис Хепнер се върна — намеси се Мейсън. — Изглежда, че тя физически е здрава. Благодарни сме за това, което сте направили за нея, но ни се иска незабавно да я изведем оттук и най-важното — без излишен шум.

— Един момент, мистър Мейсън! Тази пациентка…

— Вие сигурно познавате доктор Ариел?

Лекарят кимна утвърдително с глава.

— Имам намерение да му позвъня и да предам мисис Хепнер под негово наблюдение.

Лекарят погледна недоволно към Елеонор, но после повдигна рамене и каза:

— Добре, щом настоявате — той се обърна и отвори вратата. — Сестра, трябва да поговоря с вас.

Сестрата го последва и затвори вратата след себе си.

Мейсън набра номера на доктор Клод Ариел, свой бивш клиент, и му изложи същността на случая. Адвокатът настоя изрично пациентката да се изолира за известно време от външния свят и то главно от посетители.

— Добре — каза накрая доктор Ариел. — Ще се обадя в клиниката и ще се договоря да настанят пациентката в самостоятелна стая. Имате ли възражения?

— Не. Смятаме, че вашата клиника е много подходяща. — потвърди Мейсън.

— В такъв случай се разбрахме. След половин час ще бъда в клиниката, а преди това ще направя всичко възможно да намеря болногледачка, на която можем да се доверим. Ще поръчам кола, с която да отведем пациентката и ще се погрижа за всичко необходимо.

Мейсън благодари и затвори телефона.

След десет минути на вратата силно се почука.

— Кой е? — попита Мейсън.

— Сестрата. Изпрати ме доктор Ариел. Той ме помоли никой да не безпокои пациентката.

Мейсън покани медицинската сестра в стаята. Тя влезе, бързо затвори вратата след себе си и се усмихна на Елеонор.

— Как се чувствате? — попита я тя.

— По-добре — предпазливо отговори Елеонор. — Чувствам се отлично освен в моментите, в които трябва да си спомня за някои минали събития.

— Тогава по-добре е да не си ги спомняте — посъветва я сестрата.

Елеонор погледна безпомощно към Пери Мейсън.

— Честна дума, мистър Мейсън, много бих желала да ви помогна.

— Прекрасно — отговори той. — С течение на времето ще си спомните всичко.

— Знаете ли, че в този момент в паметта ми изплуват някои спомени — каза Елеонор. — Спомням си как тръгнахме към Юма, за да се венчаем и… да, и майката на Дъглас. Той позвъни и всичко й разказа. Аз също разговарях с нея. Тя има много мил глас и…

— А не помните ли мястото, откъдето сте й позвънили? — попита Мейсън.