Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 86

Ърл Стенли Гарднър

При тези думи на Мейсън Гренджър рязко стана от своето място с намерение да каже нещо, но съдебният пристав, когото съдията Морън беше поставил специално до нея, бързо я успокои.

— Имам намерение да докажа — продължи Мейсън, — че Дъглас Хепнер е извършил само една грешка… В началото той не е успял да установи истинската личност, при която са се съхранявали скъпоценните камъни или по-точно — взел е една жена за друга и поради тази причина дълго време не му се е отдавало да открие местонахождението на тайника. Затова ние ще ви покажем къде са се пазели тези контрабандно внесени камъни и колко изкусно са били скрити.

Имаме намерение да докажем, че буквално в последния момент Дъглас Хепнер е разкрил тайника на бандата. Той е имал една помощничка в своята работа — жена, която е работела за него в същия този период от време. Ние ще докажем, че Дъглас Хепнер все пак е открил неголяма партида от скъпоценни камъни и е съобщил на тази жена за своето откритие и за това, че го грози опасност.

Ние ще докажем, че Дъглас Хепнер тайно е напуснал „Белинда апартмънтс“, използвайки товарния асансьор, и се е отправил към своето скривалище — квартирата, в която е живял под чуждо име. Хепнер е бил проследен, тъй като са смятали, че камъните са в него. Имаме намерение да докажем, че той е бил заловен в собственото си жилище, инжектирали са му голяма доза морфин и по този начин той се е оказал техен пленник. Шефовете на бандата са обискирали Хепнер и целия апартамент. Те са търсели скъпоценните камъни. Ние ще докажем, че през целия ден той е бил техен пленник и че малко преди смъртта му му е била инжектирана втора доза морфин. Ще докажем, че когато шефовете на бандата не са успели да открият скъпоценните камъни, Дъглас Хепнер е бил убит, като всичко е било подготвено така, че подозрението в убийство да падне върху моята клиентка — каза Мейсън.

Хамилтън Бъргър се усмихна презрително и зашепна нещо на един от своите помощници. След това се отпусна назад в креслото си и беззвучно се изсмя.

— И накрая — каза Пери Мейсън — ние искаме да представим доказателство за това, че Дъглас Хепнер е намерил скъпоценните камъни, които в настоящия момент се намират в разпореждане на защитата, и че на защитата са известни имената на членовете на бандата.

Мейсън извади парче велурен плат, разстла го на масата, взе торбичката, подадена му от Дела Стрийт, и изсипа от нея купчина преливащи се във всички цветове на дъгата скъпоценни камъни.

Прокурорът скочи на крака. Съдебните заседатели протягаха глави, за да разгледат по-добре бляскавите скъпоценности.

— Ние имаме намерение — продължи Мейсън след неголяма пауза — да представим тези камъни като веществено доказателство и да докажем, че Дъглас Хепнер е допуснал една елементарна грешка. Той е знаел, че Уебли Ричи е член на бандата и съвсем естествено е предположил, че Сюзън Гренджър, която често е пътувала до Европа, също е член на бандата. Хитро измислената система за конспирация не му е позволила на първо време да се ориентира в ситуацията. Когато е разбрал грешката си, той веднага е намерил камъните. Но това, съвсем естествено, е изплашило членовете на бандата, и те са му подготвили веднага капан. Хепнер е разбрал, че смъртта виси над главата му, ако се опита да се измъкне със скъпоценните камъни от апартамента. Затова той затворил вратата на апартамента, позвънил по телефона на своята помощничка, съобщил й е за намерените скъпоценности и ги е скрил на място, в чиято надеждност не е бил сигурен. След това е излязъл в коридора напълно уверен, че веднага ще бъде хванат и обискиран и затова е бил готов да се бие за живота си.