Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 87

За негово най-голямо учудване в коридора нямало никого. Той се хвърлил към товарния асансьор. Сторило му се, че е изминала цяла вечност докато шумния асансьор се изравни с етажа и спре. Като че ли пътят бил свободен. Той излязъл през задната врата и се добрал до своята тайна квартира. Не мисля, че на Дъглас Хепнер не му е хрумвало, че го следят неотстъпно и че веднъж влязъл в апартамента не трябва да отговаря на позвънявания на вратата. Ясно е едно. Той е очаквал някого и затова е отворил вратата и едва след това е разбрал, че е загубил играта. Нечии ръце са го хванали здраво, без да му позволят дори да мръдне, и иглата се е забила в ръката му.

— О, Ваша светлост — прекъсна разказа на Мейсън Хамилтън Бъргър, — всичко, което се каза тук е абсолютна измислица. Защитата има право само да набележи в най-общи линии доказателствата, които ще представи пред съда. Но мистър Мейсън ни нарисува картина, която ни прилича по-скоро на киносценарий. Той не може да докаже своите думи. Мистър Мейсън говори за мислите и чувствата на мъртъв човек. Той ни разказва слухове.

— Мисля, че протестът е добре обоснован — прекъсна прокурора съдията Морън. — Адвокат Мейсън несъмнено обладава отлични ораторски качества. Но ни излага история, която не е подкрепена с доказателства.

— Но, Ваша светлост, аз имам намерение да ви представя и доказателствата — запротестира Пери Мейсън. Тук долу чака свидетел, които може да докаже правотата на моите думи.

— Ваша светлост — отново се намеси раздразнено Хамилтън Бъргър, — длъжен съм да изкажа протест във връзка с това изявление. Доколкото зная, няма такъв закон, конто да предоставя на защитата право да драматизира събитията. Защитата е длъжна да се придържа само към истината.

Мейсън, без да отговори на нападките на прокурора, мълчаливо се приближи към прозореца, махна с носната си кърпа, след което каза:

— Нека съдът ми прости тази волност: аз дадох знак, след който трябва да въведат в залата моя свидетел.

— Ваша светлост — отново се обърна към съда Хамилтън Бъргър, — отново съм принуден да изразя протест срещу представянето в съда на каквито и да е било доказателства за това, какво е говорил Дъглас Хепнер на различни лица за намерените от него камъни и грозящата го опасност. Тези посмъртни изявления следва да се считат за слухове, затова те не трябва да окажат влияние върху хода на съдебното дирене.