Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 59

— И какво ви отговори обвиняемата?

— Тя изпадна в ярост. Каза ми че съм развратница и се опитвам да й открадна Дъглас Хепнер. Че той е измамник като всички мъже и че аз използвам само удобния случай.

— Тя не ви ли каза, че е омъжена за него?

— Не, но каза, че има намерение да се омъжи. Тя каза също, че ако той не бъде неин, няма да бъде на никого.

— Излиза, че тя ви е заплашвала?

— О, не си спомням цялото й изказване. Тя заплашваше да убие не само него, но и мен. Тя каза, че ще убие Дъглас, ако й го отнема.

— Обвиняемата не ви ли каза как смята да изпълни своята заплаха?

— Да, каза. Тя отвори своята чанта и извади оттам револвер. Спомена, че е отчаян човек и че да се стои на пътя й не било безопасно.

— Сега ви моля да отговорите на следния въпрос — дали сте виждала този револвер по-рано?

— Не знам. Виждана съм револвер, който много прилича на този.

— Къде?

— В чантата на обвиняемата.

— Нямам повече въпроси — каза Бъргър. — Сега е ваш ред, мистър Мейсън.

С тези думи Хамилтън Бъргър се обърна и се запъти към своето място. След като се настани удобно в креслото си, той се усмихна и лицето му отново изрази пълно задоволство.

Мейсън попита:

— Вие ли започнахте този разговор, мис Гренджър?

— Разбира се. Просто ми омръзна нейното шпиониране и реших да сложа край.

— Някой още чу ли вашия разговор с обвиняемата? Мис Билан например?

— Мис Билан не беше вкъщи. Обвиняемата беше сама в апартамента.

— С други думи — обобщи Мейсън с усмивка, — срещу обвиняемата свидетелстват само вашите думи.

— Грешите — саркастично отговори Сюзън Гренджър. — Нашият разговор е бил чут от мистър Ричи и той ми даде да разбера това. Каза ми, че за хората, живеещи в подобни луксозни апартаменти, не е съвсем прилично да устройват такива шумни скандали…

— Не ме интересува това какво точно е казал — парира нейния отговор Мейсън. — Това са само слухове. Аз ви питам дали присъства още някой на този ваш разговор?

— В този момент в съседния апартамент се е намирал мистър Ричи. Вратата е била отворена и той е чул целия разговор.

— Нямам повече въпроси — обяви Мейсън.

— Момент — намеси се Бъргър. — Защо не ми казахте, че мистър Ричи е чул вашия разговор?

— Защото не ме попитахте.

— Струва ми се — намеси се Мейсън, — че свидетелката вече каза всичко. Тя НЕ Е ЗНАЕЛА, че мистър Ричи е чул разговора.

— Аз обясних, че той ми направи забележката много по-късно…

— Успокойте се. Успокойте се, нямам намерение да ви питам нищо повече — каза Бъргър. — Ваша светлост, искам да ви обърна внимание на това, че този факт тласка делото в една нова и много интересна посока, за която лично аз не се досещах до този момент. Защо не ми разказахте това, мис Гренджър?

— За какво не съм ви разказала?

— За това, че някой е присъствал на вашия разговор.

— Никой не е присъствал. Просто мистър Ричи случайно е чул. Освен това не съм свикнала да не ми вярват.

— Извинете, но това е съд — отбеляза прокурорът. След това си погледна часовника и се обърна към съдията: — Ваша светлост, знам, че все още е рано, но обвинението моли за почивка от няколко минути. В тази почивка искам да се посъветвам с моите помощници, за да се убедя, че сме представили пред вас всички свои свидетели.