Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 57
Ърл Стенли Гарднър
— Къде се намирахте, когато ги видяхте?
— Имах намерение да влизам в банята, а вратата на стаята на Елеонор беше леко отворена. Приближих се тихо и видях на леглото парче плат, върху което имаше цяла купчина скъпоценни камъни. Елеонор седеше на колене с гръб към мен и ги броеше. Аз тихо затворих вратата и се отдалечих.
— Известно ли ви е къде са те сега?
— Не, сър.
— Но вие сте ги видяла у обвиняемата?
— Да, сър.
— Значи вие предполагате, че тези камъни се намират сред вещите, предадени на Пери Мейсън.
— Възразявам, Ваша светлост! Във въпроса се съдържа не очевиден факт, а предположение, затова го считам за неправомерен — заяви Мейсън.
— Възражението е прието.
— Тогава, моля, задавайте вие въпроси — с недоволен глас заяви Бъргър.
Мейсън размишляваше известно време, после тихо каза на седящата до него Дела:
— Тук има явен капан, Дела. Но много ми се иска да разбера точно в какво се състои.
Той бавно стана от мястото си, приближи се към свидетелското място и внимателно погледна свидетелката.
— И така, вие сте стояла до вратата на стаята? — запита Мейсън Етел Билан.
— Да.
— И сте видяла скъпоценностите върху леглото?
— Да.
— Какво беше разстоянието между вас и леглото?
— Около десет фута.
— И вие забелязахте, че това са скъпоценни камъни?
— Да.
— Какви бяха тези камъни?
— Брилянти, изумруди и няколко рубина.
— Колко собствени брилянта имате в момента? Свидетелката сведе поглед.
— И така, колко? — настоя Мейсън.
— Нито един — призна тя.
— Колко истински рубина притежавате?
— Един. Той ми е подарък. Струва ми се…че е истински.
— Колко дълго беше той у вас?
— Той и сега е у мен.
— А сега да се върнем на рубините, които сте видяла върху леглото — каза Мейсън. — Обработени ли бяха скъпоценните камъни, дамски украшения ли бяха или имитация?
— Бяха рубини.
— Истински?
— Да, сър. Поне такова беше впечатлението ми. Опитвам се да ви отговоря колкото се може по-точно.
— Това е похвално — каза Мейсън. — Кажете, колко пъти сте обсъждала този въпрос с областния прокурор?
— Не сме обсъждали този въпрос. Аз сама му разказах това, което се случи.
— Вие казахте, че рубините са истински?
— Да, сър.
— И че сте се намирала на разстояние десет фута?
— Да.
— Не по-близо?
— Не. Мисля, че не.
— Колко дълго стояхте до вратата?
— Сигурно около десет секунди.
— А сега да се върнем на вашия рубин. Каква е формата му? Вграден ли е в пръстен?
— Да.
— Често ли го носите?
— Да, сър.
— И все пак — каза Мейсън — вие и досега не знаете дали е истински или не. И след всичко това искате да убедите съдиите, че от разстояние десет фута И само за десетина секунди сте забелязала, че скъпоценните камъни са истински. Така ли е?
— Виждате ли, аз… Разбира се, ако така поставяте въпроса, то моят отговор звучи абсурдно.
— Той звучи абсурдно, защото е наистина абсурден — заяви Мейсън. — Това е всичко.
След адвоката напред пристъпи Хамилтън Бъргър и на лицето му заигра самодоволна усмивка.
— А сега нека предположим, че Дъглас Хепнер е бил убит на 16-и август около пет часа следобед. Кажете, кога видяхте тези камъни? Преди или след смъртта му?