Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 44

— Какво да се прави — изрази съчувствие Мейсън и направи на Дела изразителен знак.

— Боже мой, каква работа! — възкликна Дела, отивайки към противоположната страна, където имаше също такива заключени и номерирани шкафове. — Като секретарка напълно ви разбирам и споделям вашите трудности — засмя се тя.

Погледът на служителя омекна, той се приближи към Дела и започна да й разказва за това, с какво му се налага да се занимава. Дела прояви жив интерес към разказа. Сякаш машинално тя се отправи към съседната стая увличайки със себе си и пазача, който хвърли един поглед към Мейсън и послушно тръгна след нея, като отговаряше на въпросите й.

Мейсън започна да оглежда дрехите.

— Костюмът е шит от добър шивач, Пол — отбеляза той.

— Но знакът му е изрязан внимателно. Може би това е работа на полицията?

— Съмнявам се — отговори Дрейк. — Но е изрязан наистина акуратно.

— Погледни бельото, ето там под сакото — каза Мейсън.

— И дай тук ултравиолетовата лампа.

Дрейк повдигна сакото, включи лампата и насочи лъча към бельото. Почти веднага върху него се появиха цифри.

— Ето ги! — зарадва се Мейсън. — Записвай, Пол. — Той внимателно разгърна бельото. Сега номерът ясно се виждаше: Н-4464. — Бързо! — прошепна той. — Прибери лампата, Пол. Не искам пазачът да съобщи на полицията с какво сме се занимавали тук. И главното, нямам намерение да им подарявам идеите си.

— А костюма? — попита Дрейк.

— Няма да го пипаме — каза Мейсън. — По-добре да вземем отпечатъци от ключовете. Аз ще повдигна сакото и ще те закрия.

Пазачът погледна към тях и изведнъж се обърна и тръгна обратно. Дела побърза да го задържи с нов въпрос. През това време Мейсън повдигна сакото и си даде вид, че оглежда шевовете. Дела посочи към едно чекмедже и попита:

— А това какво е?

Но полицейският служител заподозря нещо нечисто и бързо се приближи към Мейсън. Той продължаваше да държи сакото и заобръща пред погледа на пазача ту едната, ту другата страна, като се стараеше да закрива Дрейк.

— Момчета, с какво се занимавате? — попита служителят.

— Бих искал да открия поне един етикет — каза Мейсън, сякаш нищо не беше станало, — но те всичките са изрязани.

— Кой ги е изрязал? — рязко попита служителят.

— Откъде да знам? — със същия тон му отвърна Мейсън. — Това е ваша територия.

— Етикетите бяха на мястото си, когато дрехите постъпиха тук.

— Бяха на мястото си!? — в гласа на Мейсън прозвуча удивление. — Тогава къде са отишли?

— Трябва да зададете този въпрос на полицията — достатъчно грубо отговори служителят, — Разрешено ви е само да огледате вещите. Областният прокурор разпореди да ви ги покажа и това е всичко. Така че гледайте. А какво прави този младеж?

Дрейк се изправи с връзката ключове в ръце.

— Оглеждам ги — каза той. — Искам да намеря някакви номера по тях.

Пазачът се засмя.

— Полицията също се опита да ги намери, но…

— Тогава всичко е наред — каза Дрейк и сложи връзката ключове на масата. — Няма какво повече да ги оглеждам. А ти, Пери, видя ли онова, което искаше да видиш?