Читать «Роден в грях» онлайн - страница 10

Но очите й…

Жизнени и топли, те блестяха, изпълнени с енергия и интелигентност. Бяха…

Бяха твърде смели, осъзна Син рязко. Никой слуга не среща погледа на господаря, особено не и неговия с такава гордост и пълна откритост. Не се сви от страх пред него, което очевидно означаваше, че не знае кой е той.

Имаше само един човек в двора на крал Хенри, който не би могъл да го разпознае.

Шотландката!

И тя напусна двореца през задната врата.

Ругаейки, Син се втурна след нея.

Кали рязко спря, когато група рицари застана между нея и портата. За да бъде точна, бяха шестима демони, запътили се към замъка. И всички те бяха въоръжени, очевидно завръщайки се от тренировка.

Късметът отново й изневеряваше.

Ръката на Джейми потрепери и тя нежно я стисна, за да го успокои.

Просто трябваше да опитат и безочливо да излязат навън. Да, с малко късмет, рицарите нямаше да им обърнат внимание и щяха да се промъкнат покрай тях.

Избягвайки мъжете, Кали сведе поглед и се запъти към портата.

— Я виж — проговори единият от рицарите, когато тя се приближи. — Какво имаме тук?

— Сладка прислужница — отговори друг, — която ще задоволи нуждите ни.

Останалите се изсмяха:

— О, Роджър, наистина си умел с думите и селянките.

Кали забърза крачка, но един от мъжете я спря.

Тя замръзна и се осмели да го погледне, за да види изгарящия глад в кафявите му очи.

— Простете, милорд — каза тя, но титлата залепна за гърлото й. Не беше в природата й да пълзи или да трепери и ако не беше брат й, нямаше да благоволи да го направи и сега. Но трябваше да ги измъкне от това място. — Имам работа, за която трябва да се погрижа. — Кали се сви, улавяйки собствения си акцент.

— Да, така е — отвърна рицарят с нисък и дрезгав глас. — Аз определено се нуждая от твоите грижи.

Мъжът протегна ръка и понамести внезапно натежалата предница на панталоните си.

Кали стисна зъби от безсилие. Бяха я хванали, но нямаше да се откаже без борба. Рицарят я сграбчи и я притегли за целувка.

Но преди устните му да успеят да докоснат нейните, тя го изрита силно в малката издутина, с която така се гордееше.

Той я освободи, ругаейки.

Единствената мисъл на Кали бе оцеляване, затова тя хвана дръжката на меча му и го извади от ножницата.

Останалите мъже й се присмяха.

— Малката, най-добре го остави, преди сама да се нараниш.

Кали завъртя опитно меча.

— Единственото, което ще нараня, е някой от вас — този път не се опита да прикрие акцента си. — Сега, предлагам да се преместите от пътя ми.

Смехът напусна лицата на рицарите.

Един от по-смелите мъже извади меча си. Двамата се взираха един в друг в продължение на няколко секунди и тя можеше да прочете мислите в ума му. Приемаше я за слаба и неспособна да се бие.

Е, със сигурност беше жена, но баща й я бе обучил в изкуството на меча. Все още не се бе родил рицарят, който да надвие шотландец в битка. Дори когато шотландецът беше жена.

— Роджър, хвани я! — извика онзи, когото бе изритала, докато накуцваше към останалите.

Роджър се усмихна зловещо:

— Повярвай ми, това е намерението ми. — Мъжът облиза устните си похотливо и я огледа безсрамно. — И то не само по един начин — добави той и я атакува.