Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 61

Може би беше женско парти. А може би не.

Имаше само един начин да разбере.

— Тази жена нищо не разбира от бизнес — промърмори Хийт, когато Боди излезе на платното на Йорк Роуд и се насочи на изток към магистралата «Айзенхауер». — Нито един от телефоните й не отговаря. Трябва да я намерим.

— Няма проблем — кимна Боди. — Разполагам с достатъчно време до срещата ми довечера.

Хийт позвъни в офиса си, получи домашния адрес на Анабел и след четирийсет и пет минути колата им се озова пред малка къщичка в синьо и лилаво, сякаш излязла от детска приказка, сгушена между две скъпи градски къщи.

— Прилича на къщурката на Бо Пийп* — отбеляза агентът, когато Боди спря колата до тротоара.

[* Бо Пийп — малката овчарка от едноименната популярна детска песничка, създадена около 1805. — Бел.ред.]

— Предната врата е отворена, значи, си е вкъщи — заключи Боди, докато се взираше към къщата. — Ще отскоча до «Иъруакс» да пийна едно кафе, докато се разправяш с нея. Искаш ли да ти взема нещо?

Хийт поклати глава. «Иъруакс» беше приятно, често посещавано кафене на Милуоки Авеню, превърнало се в любимо заведение в Уикър Парк. С обръснатата си глава и татуировките Боди идеално се вписваше в обстановката, но и всички останали посетители се чувстваха като у дома си. Шофьорът отпрати натам, а Чампиън мина през старата желязна врата, водеща към миниатюрна поляна с грижливо окосена трева. Чу гласа на Анабел, преди да стигне до вратата.

— Правя всичко възможно, господин Броницки.

— Последната беше твърде стара — отвърна един хриплив глас.

— Тя е почти с десет години по-млада от вас.

— На седемдесет и една е. Прекалено стара.

Хийт спря пред отворената врата и видя сватовницата, застанала в средата на светла стая в сини и жълти цветове, явно служеща за приемна. Беше облечена в къса бяла тениска, джинси с ниска талия и шарени като дъга джапанки. Косата й бе събрана на върха на главата в щръкнала опашка от гъсти къдрави кичури. Приличаше на Пебълс Флинстоун, но с по-женствена фигура.

Плешив възрастен мъж с рунтави вежди се взираше намръщено в нея.

— Казах ти, че искам жена на около трийсет години.

— Господин Броницки, повечето трийсетгодишни жени си търсят мъже приблизително на тяхната възраст.

Чампиън се усмихна. За пръв път през този ден му стана забавно. Пристъпи през прага и Анабел го видя. Очите й с цвят на мед се разшириха, сякаш огромен динозавър току-що се бе появил пред вратата на пещерата на семейство Флинстоун.

— Хийт? Какво правиш тук?

— Не си вдигаш телефона.

— Защото се опитва да ме избягва — поясни старецът.

Стърчащите къдрици на младата жена се разклатиха възмутено.

— Не се опитвам да ви избягвам. Вижте, господин Броницки, трябва да поговоря с господин Чампиън. Ще обсъдим проблема с вас по-късно.

— А, не, няма да стане. — Възрастният мъж скръсти войнствено ръце пред гърдите. — Ти просто се опитваш да се измъкнеш от изпълнението на договора.