Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 45

— Никой ли не ти е казвал, че не е прилично да се шпионира? — попита бандитът.

През последния половин час тя кръстосваше тротоара и всеки път щом минеше край ресторанта, се преструваше, че изучава менюто. Обикновено не би си и помислила да присъства на уредена среща — само неколцина клиенти го бяха искали — но сега бе разбрала, че Грейнджър ще е там, а това не можеше да преглътне.

— Кой си ти? — попита с престорена смелост, каквато далеч не чувстваше.

— Боди Грей, телохранителят на Чампиън. Сигурен съм, че ще му е интересно да чуе какви ги кроиш тук тази вечер.

Косъмчетата на врата й настръхнаха. Не можеше да понесе такова унижение.

— Нищо не кроя.

— Не ми изглежда така.

— Не си специалист по брачните дела, нали? — Изгледа го хладно, опитвайки се да го смрази с поглед. — Не е ли по-добре ти да си гледаш твоята работа, а аз — моята?

Ако на негово място бе някоя от асистентките й, мигом щеше да се сгърчи от страх, но той дори не мигна.

— Работата на Чампиън е и моя работа.

— Боже, какъв натегач.

— Не е зле всички да имат такъв предан човек като мен.

Той сграбчи ръката й и я повлече към ъгъла.

— Какво правиш? — изсъска Порша.

Опита се да се изскубне, но мъжът не я пусна.

— Смятам да те черпя една бира, за да може господин Чампиън спокойно да си свърши работата.

— Това е и моя работа и аз няма…

— Напротив, ще дойдеш. — Побутна я между две паркирани коли. — И ако си мила, може да успееш да ме убедиш да си държа устата затворена.

Тя престана да се съпротивлява и стрелна с кос поглед господин телохранителя. Значи… той бе готов за пари да предаде шефа си. Хийт трябваше да притежава повече ум и да не наема такъв бандит, но след като явно разумът не му достигаше, тя щеше да се възползва от доверчивостта му, защото не искаше той да разбере за това. Ако узнаеше, щеше да реши, че е точно това, което беше — белег на слабост.

Барът, в който влязоха, бе задимен и вонеше на вкисната бира, подът бе покрит с напукан линолеум, а на прашната полица, между две наплюти от мухи спортни купи и избелялата снимка на Мел Торме, се мъдреше увехнал филодендрон.

— Хей, Боди, как си? — подвикна барманът.

— Не се оплаквам.

Боди я подкара към бара. По пътя една от обувките й се закачи в нещо на пода. Докато я освобождаваше, Порша се запита как е възможно такава долнопробна дупка да съществува редом с лъскавите ресторанти по Кларк Стрийт.

— Две бири — поръча господин телохранителят, докато тя се настаняваше неохотно на стола до неговия.

— Сода — намеси се Порша. — С лимон.