Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 43

— Нямате представа какво.

Двете се отправиха към масата. Тъй като Анабел не изгаряше от желание да обсъжда кариерата си на спортен магнат, се зае да разпитва Мелани и разбра, че е разведена, с едно дете. Имаше зад гърба си кариера в модната индустрия и един откачен бивш съпруг, който й крещял, ако някой ден пропуснела да дезинфекцира дръжките на вратите. Хийт най-после се присъедини към тях. Анабел ги запозна и понечи да стане, когато усети ръката му да притиска силно голото й бедро.

Не можеше да реши кое повече я вбеси — пронизалият я прилив на сексуално желание или фактът, че очакваше тя да остане, но ръката му не отслаби натиска си. Кандидатката с притеснен вид се зарови в чантичката си. Вината не беше нейна и Анабел мигновено се хвърли да спасява положението.

— Мелани има толкова интересен живот.

Обладана от духа на честната игра, тя наблегна на благотворителната дейност на жената в младежката лига и опита й в света на модата. Спомена за сина й, но пропусна бившия й смахнат съпруг. Едва бе свършила резюмето си и мобилният телефон на Хийт иззвъня. Той го погледна, извини се любезно и стана от масата.

Анабел изгледа кръвнишки гърба му.

— Най-трудолюбивият ми служител. Невероятно съвестен.

— Виждам.

Анабел реши да се възползва от опита на Мелани в модата и да я помоли за съвет относно това, кои са най-подходящите джинси за ниски жени с пълни бедра. Мелани й отговори любезно — със средно ниска талия, с дължина до глезените. След това й направи комплимент за косата.

— Какъв необикновен цвят. Сякаш в нея е ръснато злато. Готова съм да убия за коса като вашата.

Косата на Анабел винаги привличаше много внимание, но тя приемаше комплиментите доста скептично, подозирайки, че хората са толкова сепнати от рошавата й грива, че се чувстват длъжни да кажат нещо приятно. Хийт се върна, отново се извини и насочи вниманието си към Мелани. Навеждаше се, когато тя говореше, усмихваше се на точните места, задаваше подходящите въпроси и изглеждаше искрено заинтересуван от това, което тя говореше. Накрая ръката му се отпусна върху бедрото на Анабел, но този път тя реши, че не си струва да се дразни. Даваше й знак, че времето на Мелани е изтекло.

След като жената си тръгна, той погледна часовника си.

— Прекрасна жена, но разочароваща.

— Как може да е прекрасна и разочароваща? Тя е толкова мила.

— Много е мила, наистина. Разговорът с нея ми достави удоволствие, но помежду ни няма химия и не искам да се женя за нея.

— За химията са нужни повече от двайсет минути. Тя е умна и твърде възпитана. Ти и проклетият ти телефон не го заслужавате. Освен това притежава стил и класа, каквито каза, че търсиш у бъдещата си съпруга. Дай й още един шанс.

— Между другото, едно предложение. Сигурен съм, че можеш да стигнеш по-далеч в бизнеса си, ако изтъкваш своите кандидатки, а не тези на конкуренцията.

— Зная, но тя ми хареса. — Анабел го изгледа намръщено. — Не можах да не забележа, че тя обвинява мен за кратката среща, което е много несправедливо.