Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 44

— Освен това ще напреднеш повечко, ако поне си даваш вид, че ми се подмазваш.

— Ето това е най-тъжното — аз непрекъснато ти се подмазвах.

Устните му леко трепнаха.

— Значи, това е най-доброто, на което си способна, така ли?

— За съжаление. Потискащо, нали?

Хийт изведнъж стана сериозен и я изгледа подозрително.

— Какво имаше предвид Мелани, като каза, че трябва да ме повишиш?

— Нямам представа. — Стомахът й се разбунтува. — Предполагам, че е прекалено да се надявам, че ще ме нахраниш?

— Нямаме време. Следващата ще е тук след десет минути. Вместо това ще ти поръчам още едно питие.

— Следващата?

Той извади органайзера си и най-безцеремонно се опита да пренебрегне въпроса й, но номерът му не мина.

— Порша Пауърс може сама да забавлява кандидатките си. Аз няма да участвам.

— А само преди шест дни беше в офиса ми на колене и се кълнеше, че си готова на всичко, за да стана твой клиент.

— Бях млада и глупава.

— Ето това е разликата помежду ни… Причината аз да въртя бизнес за милиони, а ти едвам да креташ. Аз винаги давам на клиентите си това, което искат. А от теб те получават само огорчения.

— Не всички. Само ти. Е, понякога и господин Броницки, но не можеш да си представиш какво изпитание е той.

— Нека ти дам един пример какво имам предвид.

— Предпочитам една солета.

— Миналата седмица ми се обади един клиент, който играе за «Биле». Току-що си купил първата къща и каза, че харесва вкуса ми и би искал да му помогна да си избере мебели. Аз съм неговият агент, а не декораторът му. По дяволите, нищо не разбирам от обзавеждане; дори не съм обзавел собствения си дом. Но той беше скъсал с гаджето си, чувстваше се самотен и след два часа аз бях на самолета за Бъфало. Не го отсвирих. Не изпратих някой от помощниците си. Отидох лично. И знаеш ли защо?

— Заради новооткритата ти страст към френския провинциален стил?

Хийт повдигна вежди.

— Не. Защото искам клиентите ми да знаят, че винаги съм на тяхно разположение. Когато подписват договор с мен, те подписват с човек, който се грижи за всеки аспект от живота им. Не само в добри, но и в лоши времена.

— А ако не харесваш клиента си?

Анабел възнамеряваше да го жегне с намека, че тя не го харесва — но той прие въпроса й съвсем сериозно, което беше дори още по-добре. Трябваше веднъж завинаги да престане с това идиотско желание да го сложи на мястото му. Бъдещето й зависеше от доброто му разположение към нея и нямаше защо да го превръща в свой враг.

— Никога не подписвам с човек, когото не харесвам — отвърна на въпроса й Хийт.

— Нима харесваш всичките си клиенти? Всеки един от онези претенциозни, егоистични, неприлично високоплатени, самовлюбени спортисти? Не ти вярвам.

— Обичам ги като братя — заяви той с непоколебима искреност.

— Голям лъжец си.

— Аз?

Отправи й неразгадаема усмивка и стана, за да посрещне втората изискана кандидатка на Порша Пауърс за тази вечер.

— Не го ли научи наизуст?

Порша подскочи при звука на дълбокия и заплашителен мъжки глас и рязко се извърна. Наблюдателният й пункт беше на тротоара пред витрината на «Сиена». Озова се лице в лице с някакъв мъж. Беше малко след десет и наоколо имаше и други минувачи, но тя внезапно се почувства така, сякаш се намира на тъмна уличка посред нощ. Приличаше на гангстер, огромен и застрашителен, с обръсната глава и кристалносини очи като на сериен убиец. Мускулестите му ръце бяха покрити със зловещи татуировки, широките рамене издуваха черната, плътно прилепнала тениска, а дебелият як врат допълваше картината на мъж от подземния свят.