Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 32
Unknown
— Ще бъда там.
Тя затвори и се усмихна на жената, седнала срещу нея край зелената метална градинска маса.
— Бинго.
Гуен Фелпс Бингам остави на масата чашата си с чай с лед.
— Уговори го да попълни въпросника ли?
— Нещо подобно. Ще се наложи да го разпитвам в колата му по пътя до Елмхърст, но по-добре това, отколкото нищо. Не мога да продължа, докато не си изясня какво му е нужно.
— Цици и руса коса. Придържай се към това и го поздрави от мен — усмихна се Гуен, като отмести очи към туфите с буренясали дневни лилии, които оформяха границата между нейния двор и малката уличка зад къщата й близнак в Ригливил. — Трябва да призная, че той е доста секси… ако харесваш груби и атлетични мъже, но също така — богати и преуспели.
— Чух всичко. — Съпругът на Гуен, Иън, надникна през вратата на вътрешния двор. — Анабел, тази голяма кошница с плодове ни най-малко не може да ме умилостиви за онова, което ме накара да преживея миналата седмица.
— А забрави ли предложението ми една година винаги да имате на разположение безплатна детегледачка?
Гуен потупа нежно почти плоския си корем.
— Трябва да признаеш, Иън, че си заслужаваше само заради това.
Той излезе при тях.
— Нищо не признавам. Видях снимките на онзи тип. Има твърде много коса.
Иън беше прекалено чувствителен заради оредяващата си коса и съпругата му го изгледа влюбено.
— Омъжих се за теб заради ума, а не заради косата.
— Хийт Чампиън е бил отличник в Юридическия — подметна заядливо Анабел, колкото да налее масло в огъня. — Така че той определено притежава и ум. Тъкмо заради това беше толкова впечатлен от нашата Гуени.
Но Иън не се хвана на въдицата.
— Да не споменаваме за незначителната подробност, че ти си я представила като секс заместител.
— Не е вярно. Казах му, че е
— Странно, но си забравила да споменеш, че сега тя е психолог в начално училище.
— Имайки предвид всичко, което забравих да му спомена, това наистина е незначителна подробност.
Анабел се бе запознала с Гуен и Иън веднага след колежа, когато живееха в една и съща жилищна сграда. Въпреки оредяващата коса Иън беше много привлекателен и съпругата му го обожаваше. Ако двамата не бяха толкова влюбени, на Анабел никога нямаше дори да й хрумне да помоли Иън да й даде назаем жена си за вечерта, но Хийт я бе притиснал в ъгъла и тя бе отчаяна. При все че си бе набелязала няколко жени, с които да го запознае, не беше сигурна, че която и да е от тях ще го срази от пръв поглед, така че тутакси да подпише договора. И тогава си спомни за Гуен — жена, родена с онзи мистериозен ген, който караше всички мъже да полудеят по нея от пръв поглед.
Но Иън продължаваше да се чувства изигран.
— Този тип е богат, преуспял и изглежда много добре.
— Както и ти — добави вярната му съпруга, — само дето не си богат, но и това ще стане някой ден.
Малката софтуерна компания на Иън, чийто офис се намираше в апартамента му, най-после бе започнала да печели и тъкмо заради това семейството смяташе да се премести в първата си самостоятелна къща. Анабел изпита един от пристъпите на завист, обземаща я всеки път когато беше с тях. И тя искаше да има връзка като тяхната. Някога си мислеше, че е открила половинката си в Роб, което бе поредното доказателство какво безумие е да слушаш повелите на сърцето.