Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 33
Unknown
Изправи се, потупа Гуен по корема и прегърна Иън. Той не само й бе отстъпил за една вечер съпругата си, но и програмираше уебсайта на агенцията на Анабел. Младата жена знаеше, че интернетът е важен за бизнеса, но нямаше намерение да превръща «Идеалната половинка» в сайт за запознанства. Баба й не даваше и дума да се отрони за това. Според нея «три четвърти от хората, които се регистрират в подобни сайтове, са вече женени или са извратени, или са в затвора». Разбира се, Нана преувеличаваше. Анабел познаваше двойки, които се бяха запознали в мрежата, но тя също не вярваше, че някакъв си компютър може да засенчи личния контакт.
Освежи грима си в банята на Гуен, провери дали има петна по късата пола в цвят каки и по яркозелената блуза и пое към центъра. Стигна до офис сградата на Хийт пет минути по-рано и затова се отби в отсрещното кафене «Старбъкс». Поръча си от безбожно скъпото мока фрапучино. Когато излезе, го видя да се появява от сградата, притиснал мобилния към ухото. Беше със слънчеви очила «Авиатор», светлосиво поло и обикновен панталон. Скъпото спортно сако висеше на палеца му, небрежно преметнато през рамото. Заради въздействието си върху дамските сърца, мъжете с неговия чар и външен вид трябваше със закон да бъдат задължавани да носят дефибрилатори, за да оказват първа помощ.
Насочи се към тротоара, където бе паркиран блестящ лъскав кадилак ескалада, с тъмни стъкла и с включен двигател. Посегна към дръжката на дясната предна врата, без дори да се озърне за нея и Анабел осъзна, че явно вече е забравил за съществуването й. Винаги ставаше така.
— Почакай!
Тя хукна през улицата, като едва избягна едно такси и едно червено субару. Запищяха клаксони, заскърцаха спирачки и Чампиън вдигна глава. Затвори телефона, когато тя стъпи задъхано на тротоара.
— Не съм виждал някой да лавира така бързо и ловко, откакто Боби Том Дентън напусна «Старс».
— Смяташе да тръгнеш без мен.
— Не те видях.
— Нямам време да се оглеждам, имам много неща на главата си.
Поне й отвори задната врата на колата си, сетне седна до нея. Шофьорът премести седалката си напред, за да освободи повече място за пътниците си, после се обърна, за да я погледне.
Мъжът беше плашещо огромен, истински гигант. Мускулестите му ръце бяха покрити с татуировки до китките, обвили волана. С тази бръсната глава, умни и проницателни очи и крива усмивка можеше да мине за зловещ двойник на Брус Уилис. Беше доста секси, макар и по един твърде страховит начин.
— Накъде? — попита мъжът.
— Елмхърст — рече Хийт. — Креншо иска да видя новата му къща.
Като запален фен на «Старс» Анабел разпозна името на защитника.
