Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 30

Служителката я изгледа упорито.

— Петдесет и осем килограма не означават, че съм дебела.

— Не, но не е идеалното тегло, нали? А ние се стремим към съвършенство. Сега иди в банята ми и остани няколко минути, докато се съвземеш и приведеш в приличен вид. После се връщай на работа.

— Не! — Жената скочи на крака с пламнало лице. — Не! Върша много добра работа за теб и нямам намерение да търпя това. Напускам.

— Стига, Сусу, ти…

— Мразя да работя тук! Писна ми! Никой не може задоволи твоите изисквания. Е, вече не ми пука. Може да си богата и преуспяла, но нямаш никакъв личен живот! Всички го знаят. Жал ми е за теб.

Стрелата улучи право в целта, но Порша дори не трепна.

— Животът ми е прекрасен — заяви тя спокойно. — И нямам никакво намерение да се извинявам, задето изисквам безупречност и съвършенство във всяко едно отношение. Очевидно ти нямаш понятие какво представлява това и как да го постигнеш, затова е по-добре да си събереш нещата.

Отиде до вратата и я задържа отворена.

Вбесена, Сусу се разплака от яд, но не събра кураж да й отвърне в същия дух. Притисна роклята към гърдите си и изскочи от кабинета. Агентката притвори тихо вратата, подпря се на стената и затвори очи. Гневните думи на бившата й вече служителка я нараниха болезнено. До четирийсет и втората си година Порша очакваше да притежава всичко, което желаеше, но въпреки богатството и похвалите, с които я обсипваха, все още не изпитваше гордост от постигнатото. Имаше десетки приятели, но нито един от тях не бе истински. А семейният й живот се оказа пълен провал. Как можа да се случи това, след като бе чакала толкова дълго и така старателно бе избирала?

Карлтън беше идеалната партия за нея. Светски, богат, преуспяващ. Двамата бяха една от най-елитните двойки в Чикаго. Канеха ги на най-бляскавите приеми, което позволяваше на госпожа Пауърс да намира още клиенти за агенцията си. Бракът имаше всичките предпоставки да се окаже успешен, но продължи едва година. Никога нямаше да забрави думите на съпруга си на раздяла:

— Изтощих се, Порша… Твърде много се страхувам да не ми отрежат «мъжката гордост», докато спя, и затова не мога да мигна.

Жалко, че не й бе хрумнало да направи именно това, защото само след три седмици той се събра да живее с празноглавата двайсет и три годишна организаторка на събития със силиконови гърди и дразнещата склонност да се киска по всякакъв повод.

С треперещи ръце агентката изля половината от италианската минерална вода «Пелегрино» в една от високите чаши «Вилерой и Бош», които Инес бе оставила върху масичката до бюрото. Може би някой ден Сусу ще разбере каква грешка е допуснала, като не се е възползвала от готовността на шефката си да направлява кариерата й. А може би няма. Порша трябваше да признае, че не бе получавала много благодарности от бившите си служители, нито от жените в центъра, които се опитваше да напътства в бизнеса.

Папката на Хийт Чампиън лежеше върху бюрото й и Порша седна, за да я прегледа още веднъж. Но докато се взираше в папката, пред очите й се мержелееха тапетите на позлатени чайници в кухнята в дома им в Тер От*, където беше израсла. Родителите й, типични представители на работническата класа, бяха доволни от живота си — дрехи от супермаркети с намаление, маса от талашит, евтини репродукции на картини от известни художници — от разпродажбите в «Холидей Ин».