Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 28

— Аз съм секретарка — възрази тя. — Не съм длъжна да посещавам нощните клубове.

Порша не й обърна внимание. Всички искаха да работят в престижна фирма като «Стабилни бракове», но никоя не харесваше упорития труд и дисциплината. Дисциплината превръща мечтата в реалност. Колко пъти го бе повтаряла пред жените от Групата за инициатива в малкия бизнес? И колко пъти те предпочитаха да пренебрегват съвета й?

Кики Оно продължаваше да се усмихва весело, а Бриана не изглеждаше много разтревожена. Единствено Сусу Каплан се мръщеше. Ако продължаваше така, още преди да навърши трийсет, щеше да има нужда от ботокс. В кабинета на Порша бяха пръснати пет-шест керамични скулптури — единствената украса в обширното пространство, в което преобладаваха стъклото, правите линии и твърдите повърхности. Личните й предпочитания клоняха към по-смекчени, по-женствени форми в интериора, но тя смяташе, че кабинетът на една делова жена трябва да излъчва сила и властност. Мъжете можеха да се заобиколят с грамоти за спечелени състезания по боулинг и семейни фотографии, но такъв разкош бе недопустим за една жена директор.

Докато влизаше в личната си баня, Порша чуваше зад гърба си шумоленето от събличане на дрехи, смъкване на колани и гривни. С върха на бледолилавата си обувка измъкна изпод умивалника кантара, занесе го в кабинета и го нагласи на пода от черен мрамор. Взе от масата листа с таблицата. Сусу вече беше по бельо — елегантен комплект от син сутиен и пликчетата.

— Е, коя е най-смелата и ще мине първа?

— Аз.

Мършавата скандинавска красавица Бриана Олсен се качи на кантара.

— Петдесет и четири килограма. — Порша отбеляза теглото в таблицата. — Наддала си половин килограм от миналия месец, но при твоя ръст това не е проблем. Но маникюрът ти… — Посочи олющения кафяв лак по единия от ноктите й. — Честно казано, Бриана, колко пъти още трябва да го повтарям? Външността е всичко. Веднага го оправи. Инес, ти си следващата.

Както и очакваше, секретарката беше напълняла, но тя притежаваше великолепна кожа, невероятен усет при подбор на грима и рядко срещаната дарба да се справя дори и с най-капризните клиенти. Освен това бюрото в приемната бе достатъчно високо, за да прикрива недостатъците на фигурата й.

— Ако някога решиш да си търсиш нов съпруг…

— Зная, зная — кимна Инес. — Тези дни ще се заема сериозно с фигурата си.

Кики, винаги екипен играч, побърза да отклони вниманието на шефката.

— Мой ред е — изчурулика тя.

— Четирийсет и шест килограма — отбеляза Порша. — Отлично.

— Лесно е, когато си азиатка — промърмори Сусу кисело. — Азиатките имат дребни кости. А аз съм еврейка.

Винаги го напомняше, при всяко теглене. Но Сусу притежаваше диплома от университета «Браун» в Роуд Айлънд и бе много близка с някои от най-богатите семейства от Норт Шор. Косата й беше невероятна — с преливащ карамелен оттенък — и в комбинация с безупречния вкус за мода, излъчваше чувственост и сексуално предизвикателство в стила на Дженифър Анистън. За съжаление, не можеше да се похвали с фигурата на Анистън. Порша посочи към кантара.