Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 24

— Времето изтече — обяви жизнерадостно, от което той настръхна.

Секси психоложката се изправи с усмивка.

— Приятно ми беше да се запознаем, Хийт.

— Удоволствието е изцяло мое.

Тъй като той бе определил времетраенето на срещата, прикри раздразнението си. Никога не бе очаквал глупавата сватовница да намери такава възхитителна жена, при това за толкова кратко време. Гуен прегърна брачната агентка набързо, отново му се усмихна и излезе от ресторанта. Анабел се отпусна на стола, отпи от зелената гадост и зарови в чантата си — този път тюркоазносиня на палмови дървета, обшити с мъниста. След секунда под носа му се мъдреха няколко листа. Беше договор, подобен на този, който вчера бе оставила на бюрото му.

— Гарантирам минимум по две запознанства месечно. — Непокорна къдрица от червено-златистата коса падна на челото й. — Хонорарът ми за шест месеца е д-десет хиляди долара. — Не му убягнаха нито лекото заекване, нито руменината, плъзнала по бузите, които бяха като на катеричка, но Тинкърбел ентусиазирано продължаваше с изложението си. — Обикновено хонорарът включва и консултация със специалист по стайлинга, но… — Погледът й се насочи към косата му, която той подстригваше на всеки две седмици за осемдесет долара, после се спусна към черната риза от «Версаче» и накрая се спря върху светлосивия панталон от «Джозеф Абуд». — Мисля, че… хм… ще минем и без такива консултации.

Е, по този въпрос бе дяволски права. При все че Хийт имаше ужасен вкус за облеклото, имиджът беше най-важното в професията му. И макар да му бе все едно как се облича, клиентите можеха да бъдат на друго мнение. Поради това си бе наел за съветник един гей, отличаващ се с изискан вкус. Цялото му днешно облекло беше подбрано от този консултант, който му бе забранил да комбинира произволно ризи, панталони и вратовръзки — всички ансамбли бяха изброени в списък, висящ в дрешника му.

— Десет хиляди за новак в професията? Не е ли твърде много? — учуди се той.

— Също като теб, аз вярвам, че добре свършената работа трябва да се заплаща справедливо. Мисля, че си заслужавам парите — изрече тя, без да откъсва очи от устните му.

Хийт потисна усмивката си. Тинкърбел трябваше да поработи още доста върху безстрастното си изражение на комарджия.

— Едва не се разорих, като подписах договора с Порша Пауърс.

Малката вдлъбнатина в средата на горната й устна леко пребледня, но Анабел не отстъпваше.

— Колко жени ти представи тя, които да приличат на Гуен?

Ето че го сложи на мястото му. Този път той не скри усмивката си. Вдигна договора и го зачете. Десет хиляди долара — това бе по-скоро блъф, нищо повече от нейна фантазия. Ала все пак Гуен Фелпс не беше плод на фантазията й. Хийт набързо прегледа страниците. Можеше да смъкне цената, но докъде искаше да стигне? Изкуството на преговорите при сделките изискваше всички накрая да се почувстват победители. Иначе огорчението можеше да провали всичко.

Извади писалката си «Монблан» и се зае да внася дребни промени, като задраска някоя и друга клауза, подобри трета, добави своя. Накрая плъзна листовете обратно към нея.