Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 22

Когато от това нищо не се получи, както и трябваше да се очаква, той пренасочи любовта си към бездомните кучета или към старицата от съседната каравана, която му крещеше винаги, когато топката му попадаше в градинката, оградена със стари автомобилни гуми, към учителките си, които си имаха свои деца и не желаеха чуждото. Но трябваше да се стигне до историята с Джули, за да научи най-после един горчив житейски урок, останал незабравим за него: емоционалното му оцеляване зависеше от него самия, не трябваше да се влюбва.

Но все пак се надяваше някой ден това да се промени. Сигурен бе, че ще обича децата си. И никога нямаше да позволи да имат детство, подобно на неговото. Колкото до бъдещата му съпруга… да я обикне, щеше да отнеме повече време. Но щом се увереше, че тя завинаги ще бъде до него и няма да го предаде, можеше и да опита да отвори сърцето си. А засега щеше да се отнася към търсенето на съпруга, както към всяка друга сделка в бизнеса си и тъкмо затова бе наел най-добрата сватовница в града. И затова задължително трябваше час по-скоро да се отърве от Анабел Грейнджър…

След по-малко от двайсет и четири часа Хийт влезе в любимия си ресторант «Сиена», готов да изпълни даденото обещание. На челото на Анабел беше написано: «Неудачница», и тази среща щеше да се окаже напразна загуба на време, с каквото той не разполагаше. Насочи се към обичайната си маса в далечния ъгъл на силно осветения бар, като пътьом размени поздрави с италианеца Карло, собственика на заведението. Хийт бе научил езика в колежа, а не от баща си италианец, който говореше само езика на пияниците. Старият умря от емфизем и цироза, когато Хийт беше на двайсет. Когато узна за смъртта му, не проля нито една сълза.

Набързо позвъни на Кейлеб Креншо, нападател от «Чикаго Старс», както и на Фил Тайри в Ню Орлиънс. Точно когато свърши с втория разговор, алармата на часовника му звънна. Точно в девет часа. Огледа се и… наистина видя Анабел Грейнджър да крачи към него. Но вниманието му бе привлечено от зашеметяващата блондинка до нея. Леле… Откъде я бе намерила тази красавица? Късата й права коса се спускаше в модна прическа до брадичката. Беше висока, с перфектни симетрични черти на лицето и дълги стройни крака. Значи, Тинкърбел* не е бръщолевила само празни приказки.

[Tinker Bell (англ.), популярна в България като Камбанка, Менче-Звънце или Зън-Зън — феята от «Питър Пан» (1904 г.) от Джеймс Матю Бари. — Бел.прев.]

Сватовницата му беше с около педя по-ниска от жената, с която смяташе да го запознае. Гъстата разрошена червеникавозлатиста коса сияеше като ореол около малката й глава. Късото бяло сако и яркозелената рокля с деколте, без ръкави, изглеждаха значително по-добре от вчерашното облекло, но при все това приличаше на наивна горска фея. Той се надигна от стола, когато тя пристъпи към запознанството.

— Гуен, да ти представя Хийт Чампиън. Хийт, запознай се с Гуен Фелпс.